С итуацията в Украйна се влошава. Фронтовата линия напомня на гигантска игра на "Пакман", в която руските сили се опитват да погълнат отдалечени земеделски села, където бедстващи семейства се борят за оцеляване, пише Сюзън Матисън за Newsweek.
За децата в тези села ужасът е неописуем. Километри новоизкопани окопи и така наречените "драконови зъби" - бетонни пирамиди, свързани с метални въжета и предназначени да спират танкове и бронирани машини - създават зловещ лабиринт върху някога плодородните и грижливо обработвани земи между селата и градовете. Червени табели и знаменца обозначават поле след поле, минирано от руските сили. Преминахме внимателно през тези структури, водени от местни лидери, които ни свързаха с най-нуждаещите се деца и семейства, посочва Матисън.
Това беше дванадесетото ми посещение в Украйна от началото на войната през 2022 г. Като съосновател на неправителствената организация Common Man for Ukraine съм обиколил страната, покосена от войната, доставяйки храна, необходими хигиенни продукти и по празниците - малки играчки за децата. Предоставяме също така рехабилитационни програми и лагери за деца, чиито бащи са загинали във войната, казва още Матисън .
Доброволческите ни конвои са прекосявали необятната украинска земя - от Лвив до Киев, от Одеса до Херсон, а при последното ни пътуване и до Харков и 16 малки села на фронтовата линия с Русия. Пропътувал съм над 30 000 километра по необозначени, изоставени пътища, магистрали и черни пътеки, доставяйки храна на деца в приюти и сиропиталища в западна и централна Украйна. Прегръщал съм хиляди деца, укрити от руските бомби и отвличания. Те са скрити в тайни убежища, където съкрушени майки и бащи са ги изпратили с последна надежда - да оцелеят, коментира Матисън.
Minefields Over Minecraft—Ukraine's Youth Robbed of Childhood Innocence | Opinion https://t.co/zJUGcG5ST7
— #TuckFrump (@realTuckFrumper) July 30, 2025
Сега вече е обичайно, когато пристигнахме в едно село близо до фронта, сирените за въздушна тревога започнаха да вият. Приложението ни потвърди реална опасност. Чуваха се експлозии отвъд горския пояс на изток. И въпреки това, тихо и спокойно, стотици майки, баби, възрастни мъже и деца чакаха храната, която им носехме - храна, хигиенни продукти и играчки. Послания на надежда, любов и сила от хора, които никога няма да срещнат, пише авторът на Newsweek.
След като раздадохме по-голямата част от помощта, влязох в изоставеното училище на селото. Стените бяха изрисувани с ярки цветя, които вече никое дете не вижда. Подът беше подгизнал и пропадаше под огромна дупка в покрива, вероятно от обстрел. Прозорците бяха изпочупени, а перде се вееше тъжно на вятъра. На перваза, покрит с парчета стъкло, стоеше малък син пластмасов самолет, забравена играчка. Нямаше ток. Нямаше ученици. Дъските бяха чисти, а столчетата подредени до чина. В ъгъла едно пъстро комиксче привлече погледа ми, на украински език, с логото на USAID в долния ъгъл. Партньорство между американското правителство и украинска детска агенция. Разлистих го. Картинките разказваха ужасяваща история, пише Сюзън Матисън.
Малка рисунка показваше плюшено мече с бомба, скрита в корема му, готова да убие детето, което не се е вслушало в предупреждението.
21 цивилни, сред които три деца, са загинали при руските нападения в Украйна
Друга илюстрация показваше неизбухнал боеприпас, скрит в купчина листа, с предупреждение децата да не играят. "Сред клонки, паднали листа и под снега в Украйна е трудно да се забележи взривно устройство." Кое дете не е ритало весело листа? В Украйна това може да му струва крак или живот, посочва Матисън.
На следваща страница се виждаха червени и бели триъгълници, знак, че земята около тях е минирана. Дете, тичащо свободно в тревисто поле? Не и в Украйна, гласи посланието. Руските сили са минирали полетата, където някога се провеждаха игрите и трудът на семейството ти, коментира още тя.
Прости рисунки. Комикс. За най-малките, за да разберат. Да оцелеят. Да помнят всяка секунда от деня, въздушни тревоги, бомбардировки, мечета с бомби, полета, превърнати в смъртоносни капани. Ужасът, който изпитват украинските деца. Деца, които се опитват да разберат безсмисленото, пише Сюзън Матисън.
Тези деца, оцелелите, онези, за които се надяваме, че ще живеят в свободна и независима Украйна, ще се нуждаят от помощта ни десетилетия наред. Ние вече започнахме тази работа, доставяме хиляди тонове помощ, осигуряваме психологическа подкрепа и напомняме на украинците, млади и стари, че американците не могат и няма да се откажат от тях. Common Man for Ukraine, неправителствена организация, която премества планини в Украйна, доказва, че обикновените американци ги е грижа. Ще се върнем с тринадесетия ни конвой през август, коментира Матисън.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
