"България блокира Македония по европейския път. Но тази блокада нито започна днес, нито ще завърши днес. Тя започна още от 1990 г., когато България направи жест и ни призна като държава, но не и македонските език, народ и нация, в момент на страшните войни в бивша Югославия, безпаричие и проблемите ни с Гърция". (България всъщност признава Македония през 1992 г. - бел. ред.)
Това заяви премиерът на Северна Македония по повод доклада на Европейския парламент, от който бяха премахнати пасажите за "македонските език и идентичност".
ЕП гласува заличаване на "македонски език и идентичност" в доклада за РСМ
"Политиците ни още тогава трябваше да видят, че България има съвсем различна цел и скрити намерения. Дали тезата, че времето работи за нас е правилна – историята ще покаже. Факт е, че днес България работеше срещу нас. С дипломатическа активност започнахме дейности, които да допринесат за намирането на дългосрочно решение на нашия проблем. Нямахме амбиции или фалшива надежда, че ще успеем. Знаем ситуацията в Съюза, търговията със съдби. Не сме наивни, всичко ни беше напълно ясно. Никой не беше сигурен, че всичко ще се реши сега и днес. Затова споменавам признаването на държавата през деветдесетте години от България като неин пръв съсед. Това е свързано с нейните действия от края на XIX и XX век. Ясно ни е, че те имат ясен дневен ред и план и че искат да унищожат македонската нация и идентичност", обяви Мицкоски.
"Най-накрая светът трябва да види с какви предизвикателства и несправедливости сме изправени като народ през XXI век. Това е нашият Крушевски манифест, с който най-накрая трябва да се мобилизираме и да организираме всички приятели и съюзници, защото това е борба за основни човешки права и ценности. Ние сме на правилната страна на историята и видяхме, че България знае как да унищожи тази страна. Македония, всичките ѝ перипетии, колкото и трагични да са, имат успешен аспект. Истината излезе наяве пред Европа", каза Мицкоски.
"Не искам никой никога да ми казва, че българското малцинство е проблем. Тези няколкостотин души, независимо дали са в Конституцията или не, изобщо не са проблем. Можем да ги внесем утре. Същността е по-дълбока и това се видя със стъпките, които нашият съсед предприе. Но ще се помни векове, че докладът мина в Комисията по външна политика на Европейския парламент и беше на масата, преди да бъде приета тази срамна поправка – за първи път в независима Македония. Какво ли не направи Македония от 1990 г. до днес, какви ли не отстъпки, какви ли не унижения. Вместо да ни подадат ръка и да покажат съчувствие, ние изпадаме в нови кризи с нови искания към нас", смята Мицкоски.
"Благодаря на приятелите от ЕС, които ни помогнаха и ни помагат, които все още вярват в нашите ценности, като част от европейското семейство. Няма да ви разочароваме. Ще се опитаме да доближим страната до ЕС, защото членството на моята родина в ЕС не е просто цел – то е необходимост. Борбата е и ще бъде трудна, но аз съм готов. Ние сме малка държава, но с голямо сърце. Не ме интересува никаква политическа кариера – няма нищо по-важно от македонските интереси. Няма да позволим да се случи ново предателство и да се отклоним от македонските интереси, и това е обет, който ВМРО има в своя код. Уважаваме нашите съседи, но без те да ни уважават – нищо няма да постигнат. Това е ключовата грешка на нашия източен съсед. Когато започнат да ни уважават, тогава ще ни бъдат най-близък и най-добър приятел. Дотогава ще говорим с тях на езика на аргументите", завърши Мицкоски.
Припомняме, че гласуваният днес в Европейския парламент доклад е технически и касае изпълнението от страна на Северна Македония на условията за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз - тема, която няма нищо общо с езика и националната идентичност.
Като основни проблеми в контекста на доклада са посочени влиянието в Северна Македония на държави извън ЕС, като Сърбия, Русия и Китай, свободата на медиите, корупцията и правата на малцинствата, включително българското.
Президентът на РС Македония: ЕС има проблем с демокрацията
Правителството в Скопие упорито отказва да впише българите като държавотворен народ в преамбюла на македонската конституция, наред с македонците, сърбите, албанците, ромите, власите и босненците, въпреки че това е изрично изискване за започване на преговори с ЕС, прието от всички държави членки и от самата Северна Македония.
