„За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен”.
Това каза управляващият директор и председател на Изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пред БНР.
Тя посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.
„Страните, които са избрали плосък данък имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор”, подчерта Георгиева.
„В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета”, поясни тя.
Борисов: Икономиката ни се развива устойчиво
„Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнеса да инвестира в хората”, заяви Кристалина Георгиева.
Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.
„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност”.
„Всички държави, които имат добра икономика, равенство, усещане за перспектива си приличат. Всички, които имат проблеми, в проблемите си те са различни. В справянето с тези проблеми също така са различни. Има общо с щастието, има общо в нещастието. Много по-лесно е да сме обединени, когато нещата са зле. Много по-трудно е, когато говорим за решения, носещи ползи за едни и негативи за други”, смята Георгиева.
„Затова в света днес виждаме поради по-големите предизвикателства, пред които сме изправени, по-голяма трудност да се обединим за тяхното решение. Да започнем с климатичните промени. Те са огромно предизвикателство, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики”, посочи Георгиева.
Българка е сред 100-те най-влиятелни жени на „Форбс”
Според нея преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. „Ако вие сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно”, добави Георгиева.
„Преди година прочетох доклада за това, че всички наши прогнози за климатичните изменения се потвърждават и се надхвърлят от това, което реално става. Свърших да го чета, легнах си, а не мога да заспя – през цялото време си мислех за моята внучка, тогава тя бе на 8 години, че когато стане на 20 години, 100 милиона души ще бъдат в бедност заради шоковете от майката природа. А като стане на 40, ще има най-малко 130 милиона климатични бежанци, повечето от тях от Близкия изток и Африка, повечето от тях, бягащи към Европа. Ако е с късмета да стане на 90 години, ако нищо не направим, планетата ще бъде 3-4 градуса по-топла, това означава почти невъзможно да се живее, ако ние не действаме днес“, продължи Георгиева.
Тя посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.
„Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена $75 за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме“.
Кристалина Георгиева добави, че количествените улеснения са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредило, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано. „49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент, до 2,9%”.
„Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3,3%”, смята Георгиева.
По думите ѝ евтините пари обаче носят и проблеми – световният дълг е нараснал до 188 трилиона долара, което е повече, отколкото в навечерието на финансовата криза от 2008 г., а ниските лихви водят до поемане на повече рискове в търсене на доходност от инвеститорите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
