Как оцеляха затрупаните чилийски миньори

Рекордният престой под земята на чилийските миньори приключва, след като вече ги вадят един по един на повърхността през специално пробита шахта, малко по-широка от средното разстояние между раменете при човека, предаде Ройтерс.

Миньорите оцеляха 69 дена на 625 м под земята, благодарение на проявената изобретателност и прилагането на най-нови технологии. Те бяха изправени пред глад, тревога, болести.

Какво ядяха?

От 5 август, когато беше аварията в мината Сан Хосе, докато установиха контакт с повърхността 17 дни по-късно, миньорите си бяха определили дажба от две лъжици риба тон, половин бисквита и половин чаша мляко на 48 часа.

Когато спасителният екип на повърхността успя да открие мъжете, първо беше пробит тесен тунел с ширината на грейпфрут. През него на работниците бяха спускани хидриращ гел, супа и лекарства. По-късно лекарите постепенно въведоха в "диетата" им твърда храна, включително месо и ориз. Дневните калории бяха строго ограничени - до 2200, за да може миньорите да са достатъчно слаби, за да излязат през спасителната шахта, която е широка едва 66 см, а на места и малко по-малко.

В тунела близо до галерията, където миньорите първоначално се подслониха, беше направена химическа тоалетна и място за боклук. Там беше пусната и питейна вода.

Как миньорите общуваха с повърхността?

Първият признак за живот от миньорите дойде на 22 август, когато беше чуто чукане върху сонда, достигнала близо до мястото, където се бяха укрили миньорите след срутването. При изваждането на сондата, спасителите намериха закрепена за нея бележка "Ние 33-мата в галерията сме добре". След като беше пробита тясната шахта до затрупаните миньори, започна предаване на писма с тесни пластмасови тръби, наричани "гълъби". След това беше спуснат оптичен кабел и станаха възможни телефонните разговори и видеоконферентна връзка.

Лекарите успяха да спуснат биометричен колан, с който да наблюдават основните жизнени показатели на миньорите. Данните от него се предаваха на повърхността безжично.

Какъв беше дневният режим на миньорите?

Малко след като бяха открити, миньорите започнаха да се хранят редовно - закуска, обяд, следобедна закуска с чай и вечеря.

Беше прокаран електропровод с мощност 500 вата и бяха включени лампи, с които да се симулира редуване на ден и нощ и така да бъде облекчено завръщането им на повърхността.

Физиолози разработиха задължителни графици за упражнения, така че миньорите да се поддържат във форма и да е по-лесно преминаването им през шахтата до повърхността, където може да се наложи да останат в едно положение до един час.

През последните седмици миньорите започнаха да помагат за пробиването на шахтата, като на смени почистваха отломките, падащи в тунела.

Как миньорите запълваха времето си?

Част от миньорите са футболни запалянковци, като единият от тях дори е бил професионален играч. Въпреки изолацията си те успяха да гледат приятелския мач Чили-Украйна, като им беше инсталиран малък прожекционен апарат. Те получиха също видеозаписи от велики футболисти като Пеле и Марадона.

Малка част от галерията беше определена за "казино". Там миньорите играеха на карти, домино и зарове.

През последните седмици психолозите разрешиха да им бъдат дадени нови броеве от националните вестници.

Миньорите получиха също музикални плейъри, библии и броеници, благословени от папа Бенедикт XVI.

Пушачите трябваше да се задоволят с лепенки и никотинови дъвки.

Миньорите много се зарадваха, когато им беше изпратена малка камера, с която заснеха голяма част от престоя си под земята. Въпреки трудностите, мъжете успяха да поддържат висок дух. Най-остроумните от тях направиха осемчасов видеозапис с любимите си вицове.