П равителството на Република Северна Македония обяви, че изявлението на португалския министър по европейските въпроси Ана Закариаш, че "северномакедонският език е бил част от българския" изцяло противоречи на португалското предложение за решаване на спора между двете страни, съобщава БТА.
"Контекстът и моментът са крайно чувствителни и затова призоваваме представителите на страните, включени в процеса, които не познават добре и в пълнота обстоятелствата в Република Северна Македония и България, да се въздържат от каквито и да е квалификации или обяснения на процеси, свързани с нашите национални въпроси", се посочва в реакцията на македонското правителство.
Скопие: Ще преговаряме, ако България вдигне ветото
Вицепремиерът Никола Димитров нарече "нещастно" изявлението на Ана Закариаш.
"Въпросът за македонския език е ключов. Нямаме мандат да преговаряме за него. В Европа ще влезем само с македонския език, на който говорят македонците. Запазваме си правото да защитаваме езика си с достойнство, без значение с какви изявление ще се сблъскваме в настоящия момент или в бъдещето", заяви Димитров, цитиран от "Фокус".
Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ вижда в изявлението на Закариаш "национално унижение пред цялата европейска общественост".
България бе принудена да отложи своята подкрепа за Македония
Позицията на северномакедонското правителството гласи, че македонският език е една от основните характеристики на идентичността на македонския народ, международно признат и кодифициран език със своите уникални специфики, потвърден от Преспанския договор и вписан в личната карта на Северна Македония в Общността на обединените нации.
"Македонският език е израз на неотменното право на македонския народ на самоопределение и достойнство", подчертават от Скопие.
"Изявленията на португалските представители преди края на лисабонското председателство на ЕС са дълбоко погрешни", каза президентът на Северна Македония Стево Пендаровски на съвместна пресконференция с хърватския си колега Зоран Миланович в Загреб.
"Искрено съжалявам за дълбоко заблуждаващите изявления, които подкопаха всички усилия за отличното и балансирано предложение, направено по-рано от португалския външен министър Да Силва", посочи Пендаровски. "От политиците, които се занимават с политика, по-лоши са само политиците, които се опитват да интерпретират историческите епохи. Добрата новина е, че португалското председателство приключи, надявам се словенското председателство да продължи по пътя с пълно зачитане на жизнените национални и държавни интереси на двете страни, в противен случай не може да се постигне споразумение".
"Ако блокадата от България, не дай Боже, продължи с години, ние нямаме морално право да спираме пътя на Албания към ЕС. Северна Македония го заслужава от години, но ние няма да се противопоставим на отделянето на Албания", каза още Пендаровски.
"Македония, наричам я така, че въпреки че е Северна Македония - не искам да предизвиквам дипломатически скандал, уважавам споразуменията, но това е злонамерена дезинформация, идваща от ЕС, а не от региона. Когато започнете да навлизате в интимното пространство на дадена държава, има деликатни въпроси като правото на име, правото на език, то тогава мотивите са опортюнистични", коментира от своя страна президентът на Хърватия.
Закариаш посочи вчера, че дебатът между Северна Македония и България е "труден и свързан с историята, културната идентичност на двете страни и бъдещото сътрудничество" и че "очевидно е свързан с езика на Северна Македония, който някога е бил част от българския".
България отново каза „не” за Северна Македония
Португалският посланик в Скопие Мария Вирджиния Мендеш да Силва Пина реагира на това изявление снощи, подчертавайки, че Португалия никога няма да застраши процеса на намиране на решение на спора между България и Северна Македония, а напротив, постоянно се опитва да го улесни.
Пина, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, заяви пред "Дойче веле", че Закариаш е имала предвид, че "съществува политически момент, който затруднява нещата в България и че са налице чувствителни въпроси, свързани с идентичността, историята и българския и македонския езици".
криза, която тихо расте" />
