П ървото нещо, което Шям Бабу видял, било ръчичката й – малка и крехка, стърчаща от калта като изхвърлена кукла. Но това не било кукла. Покрита с мравки и кървяща от рани, които по-късно лекарите подозирали, че са от ухапвания на животни, свинарят направил ужасяващо откритие близо до река в това северноиндийско село. Увита в кърпа, едва помръдваща, но слабо дишаща, под 30 см пръст се намирало новородено момиченце, предаде CNN.
„Приближих се и видях, че пръстите на детето се движат. Приближих се още повече и усетих сърцебиене“, спомня си Бабу, докато проследява стъпките си, довели до ужасяващото откритие миналия месец в полята със захарна тръстика и ориз в селския район Шахджаханпур, щат Утар Прадеш.
„Разбрах, че детето е живо... Някой беше заровил бебе живо.“
Уплашен, той побягнал да вдигне тревога. Скоро на мястото се събрала тълпа. В трескаво, но деликатно спасяване, заснето на изображения и видео, прегледани от CNN, един полицай разкопал уплътнената пръст. Момиченцето, на около 15 дни, било напълно покрито с кал. Задъхвайки се за въздух, устата и ноздрите й били запушени с пръст. Когато я извадили от земята, тя изпуснала слаб, болезнен плач.
Спешно откарана в Медицинския колеж Шахджаханпур, били установени тежка инфекция, дихателен дистрес, наранявания и сепсис. Местната полиция започнала да търси родителите на момиченцето – и мотив за постъпката.
Горав Тяги, местен служител, разследващ случая, каза пред CNN, че имат три теории. Родителите й можели да са повярвали, че болното им дете е починало и да са го погребали според местните обичаи. Новороденото имало синдактилии – състояние, при което два или повече пръста на ръцете или краката са слети, и можело да бъде изоставено поради стигмата около уврежданията в някои части на Индия. И имало още един ъгъл: че е била изхвърлена заради пола си, още една жертва на женското детоубийство в най-населената нация в света, където дълбоко вкорененото предпочитание към синове може да доведе до изоставяне или убийство на момичета.
Ground report :
— Aishwarya (@iyersaishwarya) October 16, 2025
“I took her out of the mud, but she has returned to it.”
In Uttar Pradesh's Shahjahanpur, a newborn girl was found buried alive... but later died. Her name was Pari.
A story about India’s unspoken violence against its daughters @cnni https://t.co/vISAuENftq
Д-р Раджеш Кумар, педиатър в Шахджаханпур с 20-годишен опит, каза пред CNN, че е виждал четири или пет подобни случая преди. Но отбеляза: „Никога не съм виждал момче в такава ситуация... изоставено и само.“
В тихата атмосфера на отделението за интензивни грижи за новородени в Медицинския колеж Шахджаханпур единственият постоянен звук бил монотонният звук на сърдечния монитор, чийто нисък бръмчене пазел бебето, спящо в стерилния инкубатор. Когато пристигнала там, тя се борела за живота си. Лицето й било синьо от липса на кислород, телесната й температура – опасно ниска, а кръвното й налягане – толкова слабо, че не можело да бъде измерено. Въпреки всичко, лекарите първоначално видели проблясък на надежда.
„Чудеса се случват“, каза д-р Кумар пред CNN по това време, докато медицинското оборудване работело, за да задържи малкото момиченце живо. „Персоналът на нашата болница се грижи за нея като за семейство. Нашите медицински сестри, болнични бавачки и лекари се грижат за нея, сякаш е наше дете.“ Скоро й дали име – Пари, което на хинди означава „ангел“.
Районът Шахджаханпур, където Пари била намерена, се намира в плодородните, гъсто населени равнини на Северна Индия. Той е предимно селски, като повечето от трите милиона жители работят в селското стопанство. Оризови и пшенични полета обграждат криволичещите пътища между селата. Светата река Ганг минава покрай южната граница на района.
Под повърхността на този аграрен живот традиционните полови роли упражняват силно влияние. И именно тази култура парализирала Бабу, на 25 години, от страх, след като намерил Пари. „Нямах смелост сам да извадя детето. Страхувах се, че хората ще ме видят, ще си помислят нещо погрешно и ще ме обвинят вместо това“, каза Бабу, преди да побегне да намери майка си.
Според последното национално преброяване в Индия, проведено през 2011 г., Шахджаханпур имал около 872 жени на всеки 1000 мъже, по-голяма разлика от националния среден показател, който вече бил небалансиран. Този дисбаланс, според активисти и местни жители, се дължи отчасти на дълбоко вкоренена система от културни, икономически и социални предразсъдъци, които системно обезценяват момичетата – и желанието да се отглеждат.
„Има натиск да се роди момче“, каза 60-годишният Нанхе Сингх от село Пайна Бужург в Шахджаханпур, близо до мястото, където Пари била намерена. „Жената изпитва много трудности. Не искат момичета, затова жената ходи по храмове и прави ритуали, за да има момче.“
Предпочитанието към синове е вкоренено в патриархална структура, където се очаква момчетата да продължат семейната линия, да наследят имот и да извършат важните последни ритуали за родителите си. Дъщерите, от друга страна, често се възприемат като значителна финансова тежест.
„Един от най-големите проблеми с раждането на момиче е традицията със зестрата“ – парите или имуществото, които често се изискват от семейството на младоженеца при сватба, каза пред CNN 32-годишният продавач на зеленчуци Ачал Кумар Гаутам. Въпреки че е забранена, това е „традиция, продължаваща от поколения и трябва да се спазва“, каза той. „Това става бреме с времето за нас. Трябва да платим зестрата, няма друг начин. Това е допълнителен разход, който не бихме имали за момче.“
С такъв натиск да родят син, някои жени се обръщат към медицински процедури, за да разберат дали носят момче или момиче, каза друга жителка на Пайна Бужург, Сапна Сингх. „Ако разберат, че е момче, всичко е наред. Ако е момиче, тогава го абортират. Това се случва тук“, каза 28-годишната жена. „Хората правят това в домовете си и никой не разбира отвън.“
За борба с женския фетицид Индия прие закон през 1994 г., забраняващ използването на медицински технологии за определяне на пола на плода. Въпреки това, в тези лабиринтни улички на селска Индия процъфтява опасна и незаконна търговия с аборти. Директорът на полицията в Шахджаханпур, Раджеш Двиведи, каза пред CNN, че тестовете за определяне на пола „са намалели значително с времето“, като призна, че това продължава да се случва „тайно“. „Не можем да променим всичко, но се случи огромна промяна“, каза той.
Според активистката Сунита Араликар незаконното определяне на пола „е нещо, което се случва в домакинствата от всички класи“. Араликар, която сама е оцеляла след като била заровена жива като бебе преди 70 години, е посветила кариерата си на овластяването на жените и борбата с дълбоко вкоренените културни предразсъдъци, които обезценяват момичетата. Тя вижда тази последна трагедия като доказателство за това колко малко се е променило. „Тази асоциация на слава и успех с момче и провал и тежест с момиче е нещо, което преминава през цялата страна“, каза тя.
Доклад на ООН за състоянието на световното население оценява, че Индия е имала 45,8 милиона „изчезнали жени“ към 2020 г. – поразителна цифра, движеща се от комбинацията от селективни аборти преди раждане и по-високи нива на смъртност за момичета поради детоубийство след раждане. Според Сапна Сингх семействата в нейното село често „плашат и заплашват“ жените, които забременеят. „Казват й, че искат само син“, добави тя, като отбеляза, че натискът може да ескалира драматично. „Бият я. Много хора убиват жени, ако не раждат момчета. Не е вината на жената. Бият я, заплашват я и я малтретират.“
Камалджит Каур, която е прекарала 18 години като здравен доброволец в селата на Шахджаханпур, описа дискриминацията по полов признак и женското детоубийство като „системен проблем“.
„Това се случва масово тук“, каза тя пред CNN. Последиците за жените, които раждат няколко дъщери, могат да бъдат опустошителни, каза Каур. „Ако една жена има дъщери, особено втора или трета, животът й се превръща в ад“, каза тя. „Мъжете продължават да следват стари традиции и обичаи. Тя е малтретирана, казват й, че няма ум... позицията й в семейството се основава на това дали има син или дъщеря.“ Този безмилостен тормоз, отбеляза Каур, лишава жените от глас, превръщайки ги в „безмълвен зрител на всичко, което й се случва“. И това мълчание се налага брутално от самата общност. „Хората не повдигат глас срещу това, защото не искат да си създават врагове“, каза Каур. „Ако повишиш глас, местният магазинер няма да ти даде мляко, съседите няма да ти помогнат... на практика си изолиран.“
Местните медийни съобщения от цял Утар Прадеш рисуват също толкова мрачна картина. През ноември миналата година бебе, открито край пътя в Горакхпур, беше лекувано от лекари и оцеля. Същия месец жители на Барейли откриха 20-дневно момиченце, изоставено на поле. През декември 10-дневно момиченце беше намерено мъртво в сметище в град Багпат.
Тази мрачна реалност предизвиква чувство на скръб и безсилие сред жените в Пайна Бужург. Нанхе Сингх каза, че е наясно със случая на Пари. „Чувствам се много зле, но какво можем да направим?“
В болницата в Шахджаханпур първите 24 часа след намирането на Пари дадоха на медицинския персонал причина за надежда. Но след това състоянието й бързо се влоши. Некрозата – смъртта на телесна тъкан – напреднала до лицето и скалпа й. Дишането й ставало все по-трудно и лекарите трябвало да я поставят на кислородна поддръжка. Нуждала се от кръвопреливане, за да остане жива. На две седмици Пари била силно недохранена и тежала по-малко от 1,7 килограма, което затруднявало тялото й да се бори с каквато и да е инфекция.
След като екипът на CNN напуснал района миналия месец, полицейският служител Горав Тяги потвърди, че Пари е починала. Полицията все още не била успяла да открие родителите й и разширявала търсенето си, каза той пред CNN. „Нямах думи, когато тя почина. Беше трудно да изключим всички монитори и да пуснем бебето да си отиде“, каза Сарита Сингх, медицинската сестра, отговорна за отделението за новородени в болницата. „Ние бяхме нейното семейство.“
Персоналът не искал животът й да бъде определен от трагедия. „Когато дойде тук, изглеждаше красива“, каза Сингх. „Затова я нарекохме Пари.“
През 2015 г. правителството на министър-председателя Нарендра Моди стартира кампанията си „Beti Bachao, Beti Padhao“ или „Спаси момичето, образовай момичето“, за да се справи с изкривеното съотношение на децата по пол в Индия и да насърчи овластяването на жените. Правителството твърди, че програмата е привлякла по-голямо внимание към дискриминацията по полов признак и е постигнала известен успех. Националното съотношение на пола при раждане в страната се е повишило от 918 момичета на 1000 момчета през 2014-15 г. до 934 през 2019-20 г., според данни, публикувани от правителството. Брутният процент на записване на момичета в средното образование се е увеличил от 77% на 81% през същия период, показват същите данни.
Въпреки това програмата също се сблъска с критики. През 2021 г. парламентарна комисия отбеляза, че непропорционално голям процент от средствата на схемата – близо 79% между 2016 и 2019 г. – са били изразходвани за медийна пропаганда, вместо за конкретни здравни и образователни инициативи за момичета.
Билбордове и предавания, популяризиращи кампанията за защита и образование на момичетата в Индия, сега са навсякъде в градовете, селата и по ефира. Но мълчанието след смъртта на Пари беше оглушително. Историята й до голяма степен беше пренебрегната от националните новинарски канали и не предизвика трайно възмущение. За някои въздействието на кампанията също изглежда повърхностно. „Хората казват лозунга... но в действителност никой не го следва“, каза Сингх, медицинската сестра от болницата. „Това се превърна само в поговорка.“
CNN се свърза с правителството на Утар Прадеш за коментар. Активистката Араликар вярва, че създаването на възможности за успех на жените е ключът към промяната на възприятията. „Не казвам, че образованието и възможностите ще изтрият проблема за една нощ, но поне ще изравнят условията... Само когато започнеш да виждаш момичетата да процъфтяват, вярваш, че си струва да инвестираш в тях.“
Междувременно полицейското разследване и търсенето на родителите на Пари продължава. „Има дълбоко регресивно мислене за момичетата, което продължава и до днес“, каза медицинската сестра Сингх. „Някои хора удавят детето... някои го заравят под земята. Много хора просто оставят детето в болници. Дори не вземат момиченцето у дома.“
За Бабу, мъжа, който намери Пари, срещата с нея се почувствала като акт на съдбата. Обикновено разхождал прасетата си по друг път, по-близо до реката, каза той пред CNN. „Но тъй като съдбата го определи, че трябва да спася живота й, се озовах тук“, каза той, сочейки зоната близо до пътя. „Жена ми беше много притеснена. Тя продължаваше да казва, че трябва да взема бебето у дома, за да се грижим за нея... Щях да работя по-усърдно като работник и да я отгледам. Никога нямаше да причиним вреда на децата си.“
Бащата на две момичета се вкопчил в това чувство за цел през цялата седмица, следейки новините и очаквайки информация за детето, което вярвал, че е спасил. Вече започнал да си представя бъдеще за нея, надявайки се, че ще живее „дълъг живот и ще бъде брилянтна“. Новината за смъртта й разбила тази надежда. „Имам тръпки“, каза той, научавайки за смъртта й. „Това е грешно.“
„Исках да я срещна в бъдеще. Силна, растяща, здрава“, каза той, гласът му натежал от емоция. „Извадих я от пръстта, но тя се върна в нея."
