Трите най-големи лъжи за икономиката на САЩ

К�т �трареволюцията е в ход. Г-20 призовава членуващите страни да намалят бюджетните си дефицити.

Сенатът на САЩ замразява по-нататъшните помощи за безработни. Ръководителят на Кръглата бизнес маса критикува Обама, че подкопава американския капитализъм.

Уолстрийт успява да смекчи реформата. Зависи от политиката ви дали ще харесате или не това. Има обаче един проблем.

Все още живеем в свят на илюзии. Повечето хора нямат представа какво в действителност се случва в икономиката. Те живеят в заблуда, митове и пълни лъжи.

А ако не сме запознати с фактите, как можем да взимаме информирани решения?

Ето трите най-големи мита за икономиката - нещата, които всеки си мисли, че знае за икономиката, но не са точно така.

Мит 1: Безработицата е под 10%

Каква безсмислица само е това. Официалното равнище на безработицата - 9,7% - е заблуда и трябва да се приема по този начин. То дори не включва много от безработните хора.

Напредък е постигнат с така наречената непълна заетост на работната ръка (известна накратко като "равнище U-6"): тя например обхваща и обезсърчените хора, които търсят работа, и американците, които пък са принудени да приемат непълно работно време, защото не могат да си намерят място при пълен работен ден.

Това равнище към този момент е 16,6% - точно под неотдавнашния максимум и двойно над равнището, на което бе преди няколко години. Дори това може да не разкрива цялата история. Много хора просто са изпаднали от статистиката на работната сила.

Вземете, например, ситуацията сред мъжете в разцвета на силите си за работа. Анализ на данни в министерството на труда на САЩ сочи, че в страната има 79 млн. мъже на възраст между 25 и 65 години.

И близо 18 млн. от тях или 22% са изцяло безработни. (През 50-те години равнището им бе под 10%). А този резултат дори не отчита американците, които тъй като не могат да си намерят работа на пълен работен ден и затова се задоволяват с непълен.

Прибавете ги към общата сметка и ще излезе, че около 25% от мъжете в разцвета на силите си нямат работа на пълен работен ден. Дийн Бейкър, икономист в Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон, твърди, че цифрите могат да бъдат дори по-лоши.

Според неговото изследване нараства броят на мъжете, които съвсем са изчезнали от статистическите редове, особено в мизерстващи, градски и малцинствени квартали.

Мит 2: Пазарите изпадат в паника заради дефицита

След като Г-20 го казва, по-добре е САЩ и останалите водещи страни да намалят бюджетните си дефицити преди края на света. А може би пазарите трябва да изпадат в паника заради дефицитите. Те обаче не го правят. Толкова е просто.

Ако беше така, лихвите по държавните облигации щяха да се покачват стремително. Това се случва с рисковите дългове: кредиторите настояват за по-високи и по-високи лихви, които да ги компенсират за рисковете. Напоследък обаче лихвите по американските облигации рязко спадат.

Доходността на 30-годишната държавна облигация е намаляла до едва 4%. Според историческите стандарти това е незначителна сума. Паникьосани? Пазарите на облигации почти са изпаднали в дълбок сън. Те също така не прогнозират инфлация. А напротив, според тях средното й равнище ще бъде 2,3% на година през идните три десетилетия.

Това е разликата между лихвите по защитените от инфлация държавни облигации и лихвите по обикновените облигации. Според всеки съвременен стандарт прогнозата е ниска. Вместо да се безпокоят от инфлация, някои започват да се тревожат за нещо дори по-опасно: дефлация или спад на цените.

Ако това настане, намаляването на разходите и увеличаването на данъците би било грешен ход. Абсолютно е възможно кредиторите, купуващи тези облигации, да подхождат неразумно. И не си струва пазарът на държавни облигации също да бъде обект на политически изопачавания, тъй като големите купувачи на облигации са външни.

Така че си заслужава да се обръща внимание на очевидните "присъди" на тези инвеститори. Въпреки всичко бремето на доказателството, както обикновено, се стоварва върху играчите, които приписват вината на пазара.

Мит 3: САЩ изпадат в "социализъм"

За система, за която се твърди, че е задушавана, капитализмът на САЩ изглежда в удивително добра форма. Данните, публикувани от Управлението за федерален резерв (УФР) преди няколко седмици, сочат, че маржовете на корпоративните печалби са достигнали рекордни равнища. И това е истина.

Според изчисления на уважавания финансов консултант Андрю Смитърс те са достигнали 36% през първото тримесечие. Откакто за първи път през 1947 г. е заведена статистиката по този показател, те не са били толкова високи. Максималната стойност е отчетена при управлението на Роналд Рейгън - 30%.

Картината е подобна и когато се изключа финансовите аспекти. Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average е над прага от 10 000 пункта (към 2 юли стойността на индекса е малко под 10 хил. пункта - бел. ред.). Акциите на малките компании са поскъпнали удивително много от началото на миналата година: индексът Ръсел 2000 отново е на равнища, които бяха отчитани не много преди фалита на Лемън брадърс.

Междувременно най-новият доклад на "Кап Джемини" показва, че миналата година богаташите в Северна Америка са увеличили финансовото си състояние с 18%. В същото време се очаква федералните разходи, които тази година са 25% от икономиката, да намалеят до около 23% до 2013 г.

През 1983 г. при управлението на Рейгън показателят достигна 23,5%. В началото на 90-те години той бе около 23%. Слабо наличие на социализъм. Напоследък три пети от целия бюджет се заделят само за три неща: пенсионно осигуряване (чрез фондовете Социална сигурност и Медицински грижи), отбрана и лихви по дълга.

Консерваторите не искат да намалят 700-те млрд. долара и отгоре, които ние харчим за отбрана. Не можем да ограничим плащанията на лихвите по дълга. И докато Социална сигурност и Медицински грижи определено се нуждаят от реформа, то основните "проблеми" идват от увеличаването на продължителността на живота и свързани със здравеопазването изисквания.

Ако не бяхме гарантирали осигуряване чрез данъците, щеше да се наложи всеки сам да си плаща. А останалата част от бюджета (дефицита - бел. пр.)? Тя е скочила от около 7% от брутния вътрешен продукт преди няколко години до около 10% в момента. Дали е извън контрол? От десетилетия този показател варира между 6% и 9%.

Прогнозира се до няколко години той отново да спадне до около 8%. Толкова за революция. Ето я обаче и контрареволюцията - абсолютно същата.