Той изнесе днес лекция на тема "САЩ и Европа: сътрудничество и конфликти - минало, настояще и бъдеще" в Министерството на външните работи.
Проф. Люндеста припомни развитието на трансатлантическото сътрудничество и ролята на НАТО в него.
Противно на общото схващане Северноатлантическият съюз е създаден предимно по британска и европейска, а не по американска инициатива. Вашингтон дори първоначално отказал да участва в пакта. Основната цел на алианса е била да държи руснаците далеч от Западна Европа, американците - близо, а германците - мирни, обобщи той.
Въпреки широкото сътрудничество между САЩ и Европа, в много направления историята на тези отношения далеч не е безоблачна, подчерта проф. Люндеста и даде много примери за
конфликти между американците и европейските им съюзници
Сред тях са споровете за превъоръжаването на Западна Германия през първата половина на 50-те, френското вето на предложеното от самата Франция създаване на европейски въоръжени сили, войната във Виетнам, твърдата политика на Роналд Рейгън в началото на управлението му и споровете за съкращаването на ядрените арсенали на САЩ и СССР.
Търкания от двете страни на Атлантическия океан имаше и по времето на американския президент Джордж Буш-старши, който подкрепяше обединението на Германия - идея, от която тогавашният британски премиер Маргарет Тачър тайно се е ужасявала, макар публично да се изказваше в нейна подкрепа, припомни още професорът.
Дори при управлението на Бил Клинтън, останало в спомените на много европейци като период на спокойствие и хармония, проблемите в трансатлантическите отношения не са били рядкост. Проф. Люндеста посочи като примери политиката на Вашингтон по време на войната в бивша Югославия, която на практика
саботира европейските усилия за постигане на мир
Клинтън също така подписа Протокола от Киото и Статута на Международния наказателен съд, но така и не ги предложи за ратификация в Конгреса, тъй като според Люндеста бил наясно, че те няма да получат одобрение. Същевременно обаче президентът инициира разширението на НАТО в Централна Европа, отбеляза ученият.
Най-големият проблем в трансатлантическите връзки по времето на Джордж Буш-младши според него е войната в Ирак, обтегнала силно отношенията на Вашингтон с Париж и Берлин.
По думите му амбициозната външна политика на Буш, според която САЩ влязоха в ролята на силен и добронамерен супергерой, доведе до това, че Вашингтон отнесе най-остри критики от близки съюзници, докато стратегически съперници като Русия и Китай запазиха неутралитет.
С идването на власт на Барак Обама в отношенията между САЩ и Европа се появи положителна тенденция, като не на последно място за това има заслуга изключителната му популярност в европейските столици, смята проф. Люндеста.
Постоянният секретар на норвежкия Нобелов комитет изброи и други проблеми пред трансатлантическото сътрудничество, които са налице и днес, като най-големият според него е
спадът на обществената подкрепа в Западна Европа за войната в Афганистан
Според него ако европейските съюзници започнат масово да се изтеглят от Афганистан и оставят тежестта на войната почти изцяло върху плещите на САЩ, това ще има много лоши последици за отношенията между Америка и Европа.
Проф. Люндеста отбеляза като успокояваща тенденция сравнително слабата опозиция срещу участието в Афганистан при държавите от Централна и Източна Европа, където тази тема не е предмет на толкова оживени обществено-политически дебати, колкото в западната част на континента.
Той дори определи острия външнополитически завой на България и Румъния след 1989 г., включващ членство в НАТО, ЕС и приемане на американски военни бази, като поразителна историческа промяна.
Като основна пречка за по-ефикасното сътрудничество между САЩ и ЕС проф. Люндеста вижда разликата във фокуса на Вашингтон и Брюксел. Докато САЩ са единствената глобална суперсила, която има активна външна политика в целия свят,
вниманието на ЕС е насочено навътре към самата Европа
Ако ЕС продължи да бъде пасивен играч на световната сцена, глобалната му значимост ще намалее, а същото се отнася и за НАТО, смята постоянният секретар на норвежкия Нобелов комитет.
На въпрос за бъдещето на Пакистан, където ескалират сблъсъците между талибани и други екстремисти, пакистанските сили за сигурност и американските безпилотни самолети, проф. Люндеста отговори предпазливо, като подчерта, че Пакистан е много важна, но и много нестабилна страна.
Ученият се въздържа от ангажиращи прогнози за развитието на събитията по света, тъй като по думите му те обикновено се оказват грешни.
Той даде пример със своя колега Пол Кенеди, един от най-уважаваните съвременни историци, който в своята книга "Възход и падение на великите сили", публикувана през 1987 г., предрича, че до края на XX век САЩ ще загубят статута си на световна свръхсила. Вместо това няколко години по-късно се разпада другата световна сила - Съветският съюз.
При всички положения обаче в близко бъдеще не може да се очаква САЩ да загубят лидерската си позиция в световната политика в полза на Китай, Русия или ЕС, убеден е проф. Люндеста.
Източник: БТА
Последвайте ни
