Тя (бомбата) се казваше Татяна

"Тя се казваше Татяна" е нов роман от скандалния руски автор Виктор Суворов.

Подзаглавието е "Хроника на Великото десетилетие" - годините от 1953 до 1963.

А зад красивото и поетично заглавие се крие разказът за изпитанието на ядрено оръжие по време на бойни учения на Тоцкия полигон в Русия. Носителят е Ту-4А. Бомбата – РДС-4 „Татяна“ с мощност 38 килотона. "Тоест – Хирошима и Нагасаки заедно и още малко", уточнява авторът.

"...Седми стрелкови корпус на Южноуралския военен окръг е заел позиция за полева отбрана. Личният състав е изтеглен на 5 км от района на отбраната, където са останали стотици танкове, бронетранспортьори, оръдия и минохвъргачки. Вместо войници в траншеите и блиндажите има крави, коне и овце.

Планът е по подготвената отбрана да се нанесат три ядрени удара, за да се отвори коридор за настъпващите. Вторият и третият удар се имитират с взривяването на стотици варели бензин, разположени в специално направени огромни изкопи.

Първият ядрен удар е истински. Пускане от височина 8 000 метра. Взрив - на височина 350 метра. В 9 часа 33 минути и 10 секунди на 14 септември 1954 г. злодейката "Татяна" с леко свистене полита към земята. След 48 секунди достига зададената височина. И се взривява. Главният въпрос е: Защо!!!"

Виктор Суворов (1947) е автор на бестселърите "Аквариумът", „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“. Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния. Обявен е за Личност на 2008 г. и удостоен със златен медал „Франц Кафка“ през 2011 г. от APIA (Authors and publicists intеrnational association).

„Тя се казваше Татяна“ е част първа от трилогия, включваща още „Крах“ и „Майката на дявола“.

От началото на 90-те години Виктор Суворов не дава покой на академичните историци и пазители на единствено вярната истина за последната световна война. След Александър Солженицин няма друг автор, подлаган на подобна кампания на идеологическа и личностна разправа и на Изток, и на Запад.

В „Ледоразбивачът“ и в следващите книги Виктор Суворов аргументирано излага тезата, че през 1941 г. Сталин е готвел настъпление срещу Германия и Западна Европа и е бил изпреварен само със седмици от Хитлер на 22 юни...

Но не само Сталин, а и неговите най-верни съратници и приближени продължават да претворяват идеите му – вече в мирни условия и след неговата смърт, която в „Тя се казваше Татяна“ Суворов смята за тяхно дело. Главен герой в тази първа част на бъдещата трилогия е не Сталин - „бащата на всички народи“.

Както всеки друг път, Суворовската версия на събитията е ярка и увлекателна:

„Хрушчов унищожава Берия. Хрушчов пуска в милионен тираж сталиновия учебник за неизбежността на Световната революция в резултат на Трета световна война. Но и с това не успява да съкруши Маленков и всички, които го следват. Те продължават да повтарят, че една трета световна война ще доведе до гибелта на човечеството и че затова трябва да се отклоним от пътя към Световната революция.

И тогава в спора се намесва (маршал) Жуков. След смъртта на Сталин ситуацията изглежда проста: Ако страната се отклони от пътя към Световна пролетарска революция, въоръжените сили и производството на оръжие ще намаляват. И ще се увеличават, ако страната продължи по избрания път.

Жуков решава да върви по него. Затова незабавно започва да лансира простичката идея: в Третата световна война ние можем да победим!“.

Преводът от руски е на Иван Тотоманов, издателството е "Факел експрес".

Виктор Суворов е псевдоним на Владимир Богданович Резун - съветски офицер-разузнавач от украински произход. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на Съветската армия, изпратен е в Женева, където четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН.

През 1978 г. бяга и поисква политическо убежище във Великобритания, за което е осъден задочно на смърт чрез разстрел от Военната колегия на Върховния съд на СССР. Присъдата му не е отменена.