Август е и време, когато гражданите могат да преосмислят резервите си към европейската интеграция.
След като повече от година товарят северните страни с неволите около държавния си дълг, сега средиземноморските държави дават възможност да бъдат преоткрити приятните им страни и удоволствията, които предлагат.
Забавеният икономически растеж не изглежда чак толкова страшен, когато можеш да се наслаждаваш на забавеното темпо на живот под слънцето на Тоскана.
Ниската производителност в Южна Европа внезапно избледнява на фона на нейния принос към легендите и историята. Колко ядосан може да бъде човек на гърците, докато се къпе във водите на Егейско море, завещало ни дори и самото име Европа?
Само преди месец-два германският канцлер Ангела Меркел смъмри южняците, че са мързеливи: "Няма как да имаме обща валута, щом някои ползват много почивки, а други - съвсем малко".
Само че точно
германците, които поемат на юг със своите каравани, са тези, които се радват на едни от най-дългите отпуски в Европа.
По правило те работят по-малко часове годишно от хората в южните страни на континента.
През отпуските еврото се превръща от проклятие в благословия; не е нужно да плащаш комисиона на сарафите на всяка граница. Често критикувано, че отваря вратите пред имигрантите, Шенгенското пространство сега улеснява пътуванията.
А когато звънят у дома по мобилния си телефон, летовниците биха могли да кажат по някоя добра дума за усилията на Европейската комисия да смъкне безбожните тарифи на роуминга.
Август би трябвало да е благоприятен период за европейския проект. Не и тази година обаче.
Френският президент Никола Саркози поиска от министрите да прекарат отпуска си във Франция. Те "могат да си отпочинат, но не и да заминават на почивка" - каза той - защото трябва да поддържат постоянна връзка с министерствата и отделите си.
Лидерите се опасяват, че ако правителствата не следят отблизо събитията, ще възникнат кризи.
Съществува странна тенденция войните да избухват именно през август, независимо дали това става случайно (като Първата световна война през 1914 г.) или нарочно (като при нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г.).
През август 2008 г. самият Саркози се бореше да спре военните действия между Русия и Грузия.
Почивката в чужбина може да бъде вредна и от политическа гладна точка: шведският премиер Фредрик Рейнфелд беше критикуван, че е предпочел да замине за Турция, вместо да присъства на възпоменателна церемония за жетвите на двата терористични акта в Норвегия.
Тази година обаче има основателна причина за безпокойство:
през август финансовите пазари не излизат в почивка.
Кипър може да е следващият на опашката на нуждаещите се от спасяване. Напоследък островът бе засегнат от много кризи. Обширният му банков отрасъл пострада от загубите от гръцките облигации, а най-голямата му електроцентрала излезе от стоя заради експлозия на боеприпаси в близка военноморска база.
Още по-тревожещо е положението в Италия и Испания. Лихвите по облигациите и на двете страни се повишиха до обезпокоителни равнища. Ако пазарите ги тласнат към неплатежоспособност, еврозоната може да изчезне.
Някои вече пресметнаха, че двете държави ще трябва да отпаднат от финансирането на първите спасителни мерки за Гърция, Ирландия и Португалия, увеличавайки допълнително товара на топящия се брой кредитори.
Някои се притесняват, че не след дълго Франция също може да се нареди на опашката.
Само преди една-две седмици ни се струваше, че август със сигурност ще е спокоен. Лидерите от еврозоната отложиха падежите и рязко понижиха лихвите по спасителните заеми в помощ на трите закъсали държави. Наред с това обаче изложиха на показ уязвимостта на Испания и Италия.
Спасителният Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС) не разполага с достатъчно средства,
за да се разчита на него. Освен това плановете да се повиши гъвкавостта му, за да може да се намесва превантивно, трябва да бъдат ратифицирани от националните парламенти, а те са във ваканция (!).
Вероятно добронамерено, висшите представители в Брюксел казват, че правителствата умишлено са предпочели да не разширяват ЕФФС, за да не подсказват на пазарите, че в Италия и Испания се зараждат проблеми. Само че пазарите си направиха заключение, че еврозоната не желае или е неспособна да им помогне.
И така августовската почивка се провали.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу остава в Атина, за да следи началото на амбициозната (твърде амбициозната според някои) приватизационна програма, на която разчита да предотврати банкрута.
Сътресенията на Арабската пролет карат туристите да пренасочват почивката си от Северна Африка към Южна Европа.
Склонните да стачкуват гръцки работници обаче, сред които и таксиметровите шофьори, протестиращи срещу либерализирането на сектора, изглежда са решили да отблъснат летовниците.
Точно преди ваканцията испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро обяви датата на предсрочните общи избори през ноември. Той трябваше да отложи последния си отпуск като министър-председател (Сапатеро няма да се кандидатира отново), за да се справи с дълговата криза.
На 3 август италианският премиер Силвио Берлускони заяви в парламента, че страната му е финансово стабилна. Неговият министър на финансите Джулио Тремонти преди това беше в Люксембург, за да разговаря с Жан-Клод Юнкер, който оглавява групата на финансовите министри от еврозоната.
Френският парламент ще има извънредна сесия на 6 септември, за да одобри промените в ЕФФС, но италианският законодателен орган ще е в почивка чак до 12 септември, за да могат парламентаристите да идат на поклонение до Ерусалим.
На Италия може да й свършат работа няколко молитви, но какво й е на базиликата "Свети Петър", че да не бъдат отправени в нея? Връщането на работа през септември може да докара вихъра на бурята.
Гърция ще трябва да преговаря по условията на втория спасителен транш, а МВФ е все по-малко склонен за финансира една трета от безконечните оздравителни планове на Европа. Съпротивата срещу все по-високата цена на спасяването на еврото ще става все по-осезаема.
Съвсем скоро, когато дните станат по-къси и отново започнат дъждовете, лидерите ще бъдат изправени пред кардинално решение: Дали да позволят на страните да изпаднат в неплатежоспособност и да разтрогнат валутния съюз или да се опитат да спасят еврото, като създадат непопулярен данъчен съюз в допълнение с колективно подкрепени еврооблигации?
Дори само мисълта за това е достатъчна да Ви развали почивката.
Източник: economist.com / Превод БТА
Последвайте ни
