Русия не може да помогне за уреждане на конфликта в Сирия

Р�к �кият външен министър Сергей Лавров намекна след маратонски срещи с държавния секретар на САЩ Джон Кери, че Москва може най-сетне да окаже натиск върху сирийския президент Башар Асад да се оттегли.

"Ние не се интересуваме от съдбата на отделни личности", каза Лавров на пресконференция. "Интересува ни съдбата на сирийския народ като цяло", заяви той.

Лавров и Кери обявиха, че ще бъдат домакини на международна конференция, на която на сирийските правителствени служители и бунтовници ще бъде дадена възможност да определят временно правителство.

Шансовете за споразумение между двете страни са малки, но Кери заслужава похвала за това, че постигна тук малка дипломатическа стъпка напред.

Проблемът е, че Лавров и неговият шеф - президента Владимир Путин - може би са неспособни да уредят въпроса с Асад.

От почти две години Лавров и Путин изпълняват ролята на основен международен съюзник на сирийския лидер. Но според руски анализатори Вашингтон се заблуждава, ако вярва, че Путин може да организира бързо и лесно спиране на конфликта в Сирия.

"Всичко това е самозалъгване", каза коментаторът от либералния московски всекидневник "Комерсант" Сергей Строкан. "Москва има доста ограничено влияние върху сирийския режим", заяви той.

След десетилетия решението на президента Барак Обама да не въоръжава бунтовниците в Сирия може да бъде критикувано или похвалено от историците. Но посещението в Москва тази седмица показа, че това решение има непосредствена цена. Бездействието на Вашингтон създаде вакуум, който Путин и Лавров използваха, за да засилят глобалните позиции на Русия.

"През последните две години Лавров сериозно издига ролята си на световната сцена", писа наскоро Сюзан Гласър в сп. "Форин афеърс". "Той постига това, като почти самостоятелно се противопоставя на опитите на Запада за предприемане на някакви единни действия за спиране на смъртоносната гражданска война в Сирия".

Двайсет и четири часа след като Кери напусна Москва се появиха медийни съобщения, че Русия планира да продаде на Сирия модерни ракетни системи земя-въздух, което би направило значително по-труден всеки американски опит за намеса.

Вестник "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че израелски служители са предупредили правителството на Обама за намерението на Русия да продаде в скоро време на Сирия усъвършенствани ракети "С-300"с обсег 125 мили. Попитан за продажбата, Кери каза, че Вашингтон би предпочел Русия да не доставя оръжия на Сирия и че ракетите "С-300" биха подействали "дестабилизиращо" на Израел.

Ако информацията е вярна, продажбата на ракетите би била лична обида за Кери, който разпалено похвали Путин и Лавров в Москва.

Лавров и Путин използват Сирия и за да укрепят позициите си у дома.

Посещението на Кери съвпадна с първата годишнина от спорните избори в Русия, които Путин използва, за да спечели трети мандат на поста. Преди да се срещне с Кери, Путин уволни ключов сътрудник, който беше архитектът на системата, позволила на руския лидер да установи контрол върху важни отрасли, да завземе повечето медии и да сплаши или погълне елита на страната.

При ниската цена на петрола зависимата от нефта икономика на Путин отслабва. Ако цените на петрола не се повишат, е невъзможно да се обезпечат значителни социални плащания.

Корупцията е широко разпространена, като поглъща приблизително 300 милиарда долара годишно, което е 16% от брутния вътрешен продукт на Русия. Антикорупционната организация "Трансперънси интернешънъл" определя Русия като най-изпадналата страна в света от гледна точка на индекса за плащане на подкупи, който подрежда фирмите въз основа на вероятността те да дават подкупи.

Путин строго контролира кой е разследван за подкупи и използва обвинения в корупция, за да очерня своите врагове. Поредният оруеловски пример е процесът срещу разобличаващия корупцията блогър Алексей Навални, който е съден по съмнителни обвинения в незаконно присвояване.

Приемането напоследък на множество закони за клевета, протести, богохулство и измяна прави по-трудно упражняването на основните права, писа миналия месец в. "Вашингтон пост".

Путин също така неотдавна нареди на прокурорите в страната да преследват неправителствени организации, които не спазват нов закон, изискващ от тях да се регистрират като "чуждестранни агенти", ако получават финансиране от чужбина.

Путин вероятно няма основания да се тревожи за поста си до края на своя мандат през 2016 г., но забавянето на икономиката и обществената умора от него вземат жертви. Непредсказуемите закони и липсата на надеждна информация правят все по-трудно за западните и руските фирми да работят в страната.

В крайна сметка

ключовият фактор може да бъде цената на петрола, на която се крепи едноизмерната икономика на Путин.

"Ако цената на петрола падне под 50 долара (за барел), това е смъртна присъда", каза руски анализатор, който пожела да не се разкрива името му.

А междувременно на международната сцена Русия е във възход. Молбата на Кери за помощ беляза постигането на десетилетна цел за Путин. От бомбардировките на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) в Косово през 1999 г., през нахлуването в Ирак, до подкрепеното от ООН сваляне на Муамар Кадафи през 2011 г. Москва до голяма степен нямаше думата.

Като защитава Асад, Путин принуждава тези, които се стремят към мир в Сирия, да идват в Москва, посочва Мария Липман от Московския център "Карнеги", водеща политическа анализаторка.

Логиката на Путин е проста. "Вие може да ни осъждате. Но когато става дума за най-важните международни въпроси днес, идвате в Москва", напомня тя.

При това положение защо правителството на Обама се обръща за помощ към Путин? Отговорът е прост: поради

отчаяното желание на Белия дом да не си цапа ръцете в Сирия.

Вината за жертвите в Сирия се хвърля в различни посоки. Асад, разбира се, е най-големият виновник. Отказът му да се оттегли от властта, след като срещу него започна първоначално мирно протестно движение, досега е довел до смъртта на близо 70 000 души.

Във Вашингтон Обама допусна правителството му да бъде парализирано от преувеличени страхове от нов Ирак. Путин обаче е може би най-циничен. Той преувеличи влиянието, което има върху Асад, за да засили собствените си международни позиции. Предложената конференция би трябвало да се проведе. И двете страни може по чудо да се споразумеят за временно правителство.

Но по-вероятно е САЩ да загубят контрол върху бунтовниците, особено джихадистите. А Русия губи контрол върху Асад, който е убил толкова много хора, че вече не може да прави компромиси.

За съжаление, пропадането на Сирия ще продължи.