За авянето на талибанския командир Мулах Абдул Гхани Барадар в пакистанския град Карачи може да означава важна промяна в политиката на защита към ръководителите на групировката, която Исламабад използва, за да отстоява своите интереси в Афганистан, смятат анализаторите.
"Това е ясен сигнал за афганистанските талибански командири в Пакистан: "Нещата са се променили. Трябва да изберете: или продължавате да се биете, но без наша помощ, или ще сключите споразумение", отбелязва бившият служител на ЦРУ Артуро Муньос.
Барадар е бил задържан в Карачи миналата седмица в тайна операция на пакистанското разузнаване (ИСИ) и ЦРУ.
От Белия дом не потвърдиха ареста, но похвали подобреното сътрудничество с ИСИ - военното разузнаване, което помогна за създаването на талибанската групировка и оттогава поддържа контакти.
Видяхме засилване на пакистанския отпор срещу екстремистите в собствената им страна, което смятам, че ще бъде от полза не само за нас, добави говорителят Робърт Гибс.
Не всички са убедени, че ИСИ са направили решителна промяна на курса срещу бившите си съюзници и остава да се види колко ще продължи новият дух на сътрудничество.
Според бившия анализатор на ЦРУ Пол Пилар арестът на Баладар, макар и промяна, следва практиката на пакистанското разузнаване да прави само
"частични" отстъпки пред американския натиск
"Означава ли това, че ИСИ са напълно с нас? Съмнявам се", казва и друг бивш кадър на американското разузнаване - Брус Ридел, който миналата година ръководеше прегледа на афганистанската стратегия на Белия дом, - но уточнява, че "това е значителна стъпка в правилната посока".
Никой не се съмнява, че с ареста Вашингтон прави голям удар, като засилва натиска върху Пакистан през последната година, а същевременно изпраща повече войски в Афганистан, за да се справи с влошаващата се обстановка в областта на сигурността.
Барадар беше вторият човек след молла Мохамед Омар в йерархията на талибаните
Това е най-важният лидер на групировката, заловен от 2001 г. насам.
За него се знае, че е изготвял военни стратегии, срещал се е с други командири и се е занимавал с финансови операции.
Зам.-министър на отбраната при режима на талибаните, той става №2 в командването след водената от САЩ инвазия през есента на 2001 г., която свали от власт молла Омар.
"Той беше много уважаван и обичан лидер, затова загубата му ще е много деморализиращо за талибанското движение.
Въпреки това, имайте предвид, че талибаните са корави и водят война от доста време", добавя Муньос, който в момента работи в изследователския център RAND.
Ридел, от своя страна, смята, че Барадар ще бъде "златна мина за разузнавателна информация", особено ако е имал със себе си "лаптоп, "Блакбери" или нещо друго".
Той ще знае къде са талибанските убежища,
което ще затрудни останалите на свобода, убеден е анализаторът.
Според него арестът ще отслаби хардлайнерите в талибанското движение и ще принуди пакистанските военни да действат срещу талибаните като цяло, а не само тези в собствената им страна.
Има и други знаци, че Пакистан преосмисля стратегията си спрямо талибаните, най-вече предложението да посредничи с талибански фракции - нещо, което в миналото отказваше да направи.
Възможно е с това пакистанците да искат да гарантират, че техните партньори ще станат част от политическия процес, когато той започне, смята Ридел.
Стив Кол, автор на книги за Осама бин Ладен и разузнавателните войни в Афганистан, пише в сп. "Ню Йоркър" как САЩ и съюзниците им са се опитвали да убедят Пакистан, че може да постигне целите си чрез политически преговори.
Колкото повече талибанските лидери, които ползват убежище в Карачи или Кета, отказват да се обвържат с пакистанската политическа стратегия, толкова по-вероятно е да почукат на вратата им посред нощ, пише той.
Източник:
ЕПА/БГНЕС (Министерство на отбраната, Великобритания)
