Малкият комплекс от червени тухлени сгради край гръцкото село Филакио не привлича много вниманието. Но когато човек застане край оградата му, от сградите започват да махат ръце. "Гладен съм", крещи някой. "Няма тоалетни", добавя друг. После хората вътре почват да викат от каква националност са - алжирци, мароканци, иранци.
След това виковете придобиват политически оттенък. "Това не е Гърция, това е Гуантанамо!", провиква се един мъж на френски. Друг крещи: "Германци, Хитлер, нацисти! Германско куче!".
Полицаите, охраняващи комплекса, приличат на покварени пазачи в концлагери. Те не се опитват да попречат на чужденците да говорят със задържаните в комплекса хора, преминали незаконно границата на Гърция с Турция.
Но миналия месец Европейският съд за правата на човека постанови, че гръцките имиграционни центрове са толкова мизерни, че са в нарушение на забраната за мъчения, за нехуманно или деградиращо отношение. Дори и преди това решение няколко страни спряха да изпращат хората, търсещи убежище, обратно в Гърция по силата на конвенцията Дъблин Две, постановяваща, че молбите за искане на убежище трябва да се разглеждат в първата страна, в която са влезли незаконните имигранти.
Това унижение Гърция сама си го причини. То обаче отразява и натиска на числата. В последните години Гърция стана основния път на незаконните имигранти за ЕС. Нейните гранични проверки не са строги, а системата за обработка на молбите за убежище е бавна и оспорвана. Ръстът на одобрение на предоставяне на убежище е много малък в сравнение с други европейски страни.
Стотици хиляди чужденци са оставени на произвола на съдбата в нещо като полу-законна бъркотия, принудени да спят по улиците на Атина или на пристанищата, откъдето се надяват да стигнат до Италия. Гръцките ксенофоби бият имигрантите. Традиционно страна на емигранти, Гърция не е готова за масова имигрантска вълна.
Подобно на река, която си проправя най-лесните пътища към морето, имигрантите, които едно време отиваха в Испания и Италия, сега напредват към Гърция. Тези хора първо идваха на гръцките острови. Сега те предпочитат границата, белязана от река Еврос (Марица), близо до турския град Одрин, бившия Адрианополис.
Тук през 1922 г. Ърнест Хемингуей документира бягството на гърците през Еврос по време на размяната на населението с Турция. "20 километра от каруци, волове и кльощави биволи, с изтощени, олюляващи се мъже, жени и деца, завили се през глава с одеала, напредващи напосоки в дъжда редом до техните земни блага. Гръцката кавалерия ги водеше подобно каубои, водещи напред стадо млади бичета", написа тогава Хемингуей.
Днес олюляващите се от умора хора са афганистанци, иранци, пакистанци, сомалийци, еритрейци и конгоанци. А каубоите са трафикантите на хора, хвърлящи ги в реката върху паянтови лодчици или тласкащи ги през слънчогледови и чеснови ниви. Петдесетина от тях вече се удавиха в Еврос. Други десет починаха от студ.
Това е една от най-силно военизираните граници в Европа. Но в най-уязвимия й участък, парче земя, пресичащо бент в реката, преминаването в Гърция прилича по-скоро на разходка из нивите. Гърция иска да построи стена на това място.
Около 47 хил. незаконни имигранти преминаха границата миналата година. "Те нямат документи", казва полковник Георгос Саламагас, началник на полицията на град Орестиада. "Всички бели сред тях казват, че са от Палестина, всички африканци твърдят, че са от Сомалия. Те занаят, че ние не можем да ги върнем в тези страни".
Повечето имигранти се опитват да преминат през Гърция, за да стигнат по-богати страни. Те избягват границата на Турция с България, но това ще се промени, когато България бъде допусната в свободната за движение Шенгенска зона.
Гръцката криза е европейски проблем. ФРОНТЕКС, европейската агенция за надзор на външните граници, разположи сили за бързо реагиране, в това число и граничари, преводачи и полицаи със специално обучени кучета.
Потокът от имигранти беше намален, отчасти защото турците сътрудничат. Но едната пукнатина тъкмо намалява, а другата се увеличава в Средиземно море.
Около 5 хил. имигранти, предимно млади мъже, пристигнаха на италианския остров Лампедуза. Италия разпалено обвини ЕС, че прави прекалено малко. Политическото подтисничество може и да принуждаваше хората да бягат, но краят диктатурата в Тунис премахна също едно препятствие.
Събитията в Лампедуза трябва да притеснят европейските страни относно народните бунтове из целия Близък изток.
Два големи европейски проекта - еврото и Шенген, са подложени на силен натиск в Гърция. За да действат, те се нуждаят от взаимно доверие. Но то беше разядено, първо от краха на гръцките държавни финанси, а сега и от неефективния граничен контрол.
Гърция твърди, че суровите бюджетни съкращения пораждат проблеми за нейната система за посрещане на имигрантите и за предоставяне на убежище.
Както в случая с дълговата криза, така и в случай на извънредна ситуация, възникнала от притока на незаконните имигранти, страните се нуждаят от помощ от ЕС в замяна на големи реформи.
Европейските държави имат нуждата да хармонизират своите политики по-добре, така че да намалят големите различия помежду си. Заслужава си и да се обмислят някои начини за разпределяне на бежанците на европейска територия.
Южните страни искат да бъде намерено някакво решение, в момент на напрежение, да се спре изпращането на търсещите убежище хора, в страните, в които те първо са пристигнали. Северните страни се страхуват, че това може да насърчи южните държави да изнесат проблема си. Мъчителен компромис трябва да бъде постигнат.
Ако Гърция иска да се отмени Дъблин Две, то тя трябва да приеме временно да излезе от Шенген и да върне граничния контрол. Част от отговора се корени в сътрудничеството със съседите на ЕС, в оказването на помощ на освободения Тунис да установи граничен контрол.
Гърция е под напрежение, защото Турция позволява безвизово влизане на хора от някои от нейните съседки. Турция освен това държи на географското ограничение на Конвенцията за бежанците от 1951 г., свеждащо предоставянето на убежище само до европейските страни.
Ако Турция иска да има повече влияние както в ЕС, така и в Близкия изток, то тя трябва да сложи края на тази законова аномалия.
Един ефикасен режим за предоставяне на убежище трябва да е част от една по-практична имиграционната политика, не само защото застаряващата Европа ще има нужда от повече чужди работници, но и защото бежанците не трябва да бъдат бъркани с икономическите мигранти.
Докато има войни и подтисничество, трябва да има и убежище. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу би трябвало да знае това по-добре от всеки друг. По времето на гръцките полковници, неговото семейство получи убежище в Швеция.
