Михаил Горбачов, който сега е на 78 години, претърпя операция на сънната артерия в мюнхенска болница през 2006 г., но все още е здрав и редовно се появява на обществени места и изнася лекции на Запад.
В последните дни на комунизма той бе върховният лидер като генерален секретар на съветската Комунистическа партия от 1985 г. до 1991 г.
Въпреки, че в родината му мнозина го презират за това, че сложи край на ерата, когато Русия бе свръхсила, на Запад го уважават, особено в Германия, за това, че мирно сложи край на 70-те години комунизъм (всъщност, без тогава да е имал такива намерения ).
След въвеждането на политика на либерализация, известна като "перестройка", Горбачов изтегли съветската армия от Афганистан през 1989 г. и не предприе военни действия в момент, когато народни протести свалиха комунистите в Източен Берлин, Прага, Будапеща, Букурещ и София.
Порицавайки източногерманските комунисти за това, че се съпротивляват на реформите, той каза: "Тези, които действат прекалено късно, след това страдат цял живот." Като добър познавач на марксизма, по-късно той заяви, че просто е следвал "непреодолимата логика на историята".
Войчех Ярузелски от Полша, сега е слаб и болен 86-годишен старец, даден на съд във Варшава за създаването на "въоръжена престъпна организация", която използвал когато е бил главнокомандващ на Полската войска, за да вземе властта през 1981 г.
Преговорите от "кръглата маса" с профсъюза "Солидарност" и други организации през 1989 г. бяха началото на края на деветте му години на власт. Ярузелски подаде оставка като президент през 1990 г.
Миналия ноември, носейки тъмни очила, които станаха негова запазена марка поради проблеми с очите, той се яви в съда, за да защити въвеждането през 1981 г. на военно положение, обосновавайки се, че така е спасил страната от съветска инвазия.
Поради здравословното си състояние оттогава той не се е явявал на повечето съдебни заседания. Ако бъде признат за виновен, може да бъде осъден на 10 години затвор.
В Германия, главният оцелял от стария комунистически елит е 72-годишният Егон Кренц, който бе президент (председател на Държавния съвет - бел.ред) на Източна Германия само за няколко размирни седмици през 1989 г., от 18 октомври до 3 декември, наследник на покойния Ерих Хонекер.
Кренц излежа присъда в затвора. Той и други бивши членове на партията са отговорни за издаването на заповеди да се стреля срещу всеки, който се опитва да напусне Източна Германия без разрешение.
Затова бе обвинен за убийствата, извършени от граничарите на Берлинската стена през периода 1984-1989 г.
През август 1997 г., съд го призна за виновен по четири обвинения за убийство и го осъди на 78 месеца затвор. Съдът обаче взе предвид, че не е прибягнал до насилие по време на разпадането на комунизма.
"Той беше ключов фактор в намаляване на напрежението, без който можеше да избухне гражданска война," заявиха съдиите. Беше освободен условно през декември 2003 г. и сега живее в красива къща в Дирхаген на брега на Балтийско море.
За разлика от Горбачов и Ярузелски, Кренц не се срамува от политиката на комунистическата ера. Тази година той публикува спомени "Бележки от затвора", в които негодува срещу присъдата си, твърдейки, че това не е истинско правосъдие, а пристрастно решение на съда на победителите.
Кренц каза, че за него е щяло да бъде унижение да моли за помилване. "Никога не съм хленчил за милосърдие", изтъкна той пред свои съпартийци, бивши комунисти, при една от редките си публични прояви през 2009 г.
Бе поласкан, когато млада жена от публиката изрази носталгията си по "чистотата, реда и детските фестивали" на комунистическа Източна Германия.
"Капитализмът няма да е последната дума в историята: ще разберете това", заяви Кренц, чиято единствена критика е, че комунистическата практика е "деформирала" истинския социализъм.
Непроменените възгледи на Кренц разгневи обществени организации, които представляват многото хора, хвърлени в затвора затова, че са говорили свободно, или чиято кариера е била унищожена от комунистическата тайна полиция.
Бившият висш комунистически ръководител твърди, че е "политически затворник" на капиталистическата система. "Това ужасно ядосва жертвите му", каза Хубертус Кнабе, директор на музея, посветен на затворените и убитите от комунистите, намиращ се в предградие на Берлин.
Източник: ДПА / Превод БТА
Последвайте ни
