Осемдесетгодишният китайски земеделец Го Шухъ получава държавна пенсия, равняваща се едва на 9 долара на месец - недостатъчна, за да си купи необходимите неща от магазина за хранителни стоки, но, изглежда, достатъчна, за да отвори "зееща дупка" в държавните финанси.
Го, чиито длани са дебели и груби от живот, прекаран в прекопаване на земя в Югозападен Китай, е един от над 150-те милиона души, обхванати от една бързо разрастваща се пенсионна система за жителите на селските райони, която ускорява плъзгането на страната към пенсионна криза.
"55 юана на месец са малко, но са по-добре от нищо", обобщава той в дома си в село на 3000 метра надморска височина в граничещата с Тибет планинска провинция Цинхай.
Го обаче е късметлия, защото има финансовата подкрепа на шестте си деца.
За следващото и бъдещите поколения пенсионери обаче традиционната за Китай семейна мрежа за сигурност изчезва, като отстъпва място на подкрепяни от държавата пенсионни схеми, скроени за едно застаряващо общество.
Политиците и икономистите отдавна се тревожат за финансовото бреме на уголемяващата се объркана плетеница от пенсионни схеми в Китай.
Тези опасения обаче се засилиха сериозно в последно време с активирането на същите тази кърпени схеми в селските райони през последните три години.
Недостигът на средства е плашещ: според икономисти той може да нарасне стремително през следващите 20 години до смазващите 10,8 трилиона долара от 2,6 трилиона през 2010 г., като превиши значително спестяванията в страната, възлизащи на 3 трилиона долара - най-големите в цял свят.
Времето не е на страната на Китай. Неговото общество и икономиката му, които бързо съзряват благодарение на политиката на едно дете и на скорострелното повишаване на стандарта на живот - изисква по-добра пенсионна система за в бъдеще.
Китай обаче вече е под напрежение и трудно удържа ситуацията под контрол.
Средствата в пенсионните фондове не нарастват с темповете на увеличаване на дължимите пенсии, тъй като Китай се придържа към безопасно, но с ниска доходност инвестиране на парите от фондовете.
И сякаш, за да се влоши още повече положението, пенсиониранията излизат по-скъпо на фона на застаряването на населението, намаляването на работната ръка, повишаването на продължителността на живота, ранното пенсиониране и щедрите пенсионни схеми.
Пенсионните проблеми на Китай са толкова неотложни, че анализатори предупреждават - те не могат да бъдат пренебрегвани повече.
Бъдещият президент Си Цзинпин трябва да повиши възрастта за пенсиониране и да предостави на пенсионните фондове държавни средства, след като поеме властта догодина. Да се дава или да не се дава - пенсионната дилема пред Китай не е въпрос от второстепенно значение.
Една добра пенсионна система ще помогне на страната да реформира икономика, която е втора по големина в света, с цел да се увеличи вътрешното потребление и да се избегне капанът на средните доходи, в който може да попадне всеки един момент през идните две десетилетия.
Предоставянето на известен комфорт на китайските работници за това какво ги чака след пенсионирането ще насърчи пестеливите жители на страната да харчат повече през идните години и да заместят американските и европейските потребители, които затягат своите колани, казват икономисти.
От ключово значение е, фактът, че една работеща пенсионна система ще успокои режима в Пекин, който е обсебен от стремежа за стабилност.
Китайското ръководство е болезнено наясно, че е необходимо плодовете на свръхвисокия икономически растеж на страната да бъдат разпределяни по-равномерно, за да бъде предотвратено социалното недоволство.
Бързо застаряване
Броят на китайците над 65-годишна възраст, който възлиза на 123 милиона души, на практика е равен на цялото население на Япония. При това той нараства бързо в резултат на възприетата през 70-те години на 20-и век от Китай политика на едно дете.
Според Световната банка китайското общество застарява толкова бързо, че е "побеляло" през последните 40 години, докато този процес е отнел в Съединените щати и Великобритания един век.
Проблемът на бързото застаряване на населението е най-остър в провинцията, където хиляди села "потъват", тъй като хората в трудоспособна възраст изоставят своите стопанства, за да се преселят в градовете в търсене на по-добър живот, оставяйки децата и възрастните.
Делът на възрастните от хората в трудоспособна възраст ще достигне в провинциалните райони на Китай 34,3% до 2030 г. срещу 21,1% в градовете при 13,5% за цялата страна през 2008 година, сочат данни на Световната банка.
Голям брой анализатори посочват, че работната ръка в Китай ще започне да намалява от 2015 г. заради на крайно ниската раждаемост и на застаряването на населението - тенденция, която се очаква да повиши заплатите в "световната работилница", а оттам - и глобалната инфлация.
За да се справят с демографското предизвикателство, китайските власти ускориха въвеждането през 2009 г. на доброволна пенсионна схема за 657 милиона жители на селските райони. За да получават месечна пенсия от минимум 55 юана - около една десета от средната заплата в провинцията - жителите на тези райони трябва да внасят поне по 100 юана годишно в продължение на 15 години.
В по-богатите източни провинции пенсиите са много по-големи, защото работниците внасят повече средства. В градовете, например, месечната пенсия е 28 пъти по-висока, като възлиза средно на 1531 юана (близо 260 долара).
Каквито и да са пенсиите, по-голямата част от финансовото бреме пада директно върху правителството. От средства, постъпили в пенсионните фондове в селските райони, 61% са дошли от държавата.
Празни сметки
На пръв поглед китайската пенсионна система не би трябвало да пресушава държавната хазна, тъй като пенсиите са ниски. Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче я нареди сред най-щедрите и най-малко устойчиви след тази на Филипините.
Ранното пенсиониране, по-специално за жените, повишава още повече пенсионната сметка във време, когато хората живеят по-дълго. Жените работници "със сини якички" се пенсионират в Китай на 50 години - с десетилетие по-рано от минималната възраст от 60 години на Запад.
Най-сетне идва проблемът с намирането на пари, за да бъдат плащани пенсиите. Властите разрешават на фондовете да инвестират само в едногодишни депозити, чиято нищожна възвръщаемост изостава от увеличаването на заплатите.
Реалните приходи на разпокъсаните градски пенсионни фондове, които са управлявали общо над 1,1 трилиона юана през 2010 г., са били толкова печално ниски, че в някои случаи са били под 1%.
Хванат в капана на покачващите се цени и недостатъчното финансиране, Китай изразходва около 40% от държавните приходи за пенсии срещу под 15% в Япония и Съединените щати, по данни на ОИСР.
Според мнозина местните власти в страната, които са притиснати от обстоятелствата, изпразват пенсионните влогове на работещите млади китайци, в които са събрани общо 2,2 трилиона юана, за да плащат сегашните пенсии, отбелязва Китайската академия за социални науки.
Тази финансова магия обаче не запълва ямата в пенсионния бюджет на Китай, предупреждават икономистите Ма Цзюн от Deutsche Bank и Цао Юанчжен от Bank of China.
Недостигът на средства достигна 16,5 трилиона юана през 2010 г. и ще нарасне четири пъти до зашеметяващите 68,2 трилиона юана до 2033 г., твърдят Ма и Цао.
Това ще възлиза на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай, при условие че националната икономика нараства с 6% годишно.
За работничката Ли Мей, която се мести от едно място на друго обаче проблемът е по-малко абстрактен. Корупцията, която "отмъква яйцето от гнездото" на някои пенсионери, е нейното най-голямо безпокойство.
"Не се присъединих към провинциална пенсионна система и няма да го направя и за в бъдеще. Най-сигурно е да си слагам парите в моя собствен джоб. Вярвам повече на себе си, отколкото на другите", обяснява 40-годишната Ли.
