Европейският съюз трябва да промени начина на изчисляване на държавните дългове в зависимост от пенсионните реформи.
Това се казва в писмо от финансовите министъри на девет страни членки, повечето от които новоприсъединили се, включително България и Румъния.
Европейските страни в Европа са изправени пред нарастващо пенсионно бреме на фона на застаряващото население и много от тях вече приеха пенсионни реформи.
Тези реформи обаче натежаха при изчисляването от ЕС на техните общи дългове.
Растящите нива на задлъжнялостта се превърнаха в спешна грижа и принудиха ЕС да засили правилата, ограничаващи държавните дългове до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП).
"Да се продължава сегашният подход за изчисляване на статистиките за дълговете и дефицита ще доведе до нееднакво отношение към страните членки и ще бъде действително във вреда на реформиращите се страни", се казва в писмото на деветимата министри.
То е адресирано до Европейската комисия и до президента на ЕС Херман Ван Ромпой, който в момента оглавява работната група за икономическите реформи в съюза.
Осем от страните - България, Румъния, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия - бяха принудени да реформират пенсионните си системи след рухването на комунизма. Деветата страна е Швеция. Деветте са с най-ниски държавни дългове в ЕС.
Най-висок е дългът на Гърция – 124% от БВП, и Италия – 118% от БВП.
Финансовите министри изтъкват в писмото си, че финансирането на пенсионните схеми е жизненоважно за осигуряване на дългосрочна стабилност на европейските държавни финанси, а пенсионните реформи в техните страни ще доведат до значително влошаване на статистиките за дълга и дефицита.
