Тж жествени призиви и сериозни предупреждения за опасност от разпадането на Европа бяха отправени в Марсилия на 20-ия конгрес на Европейската народна партия (ЕНП).
Конгресът се състоя точно преди срещата на върха на ЕС, която започва тази вечер в Брюксел и продължава утре.
"Европа никога не е била по-необходима и никога не е била изложена на такава голяма опасност. Никога толкова страни не са искали да се присъединят към Европа и никога рискът от разпадане на Европа не е бил толкова голям", заяви френският президент Никола Саркози. Заедно с германския канцлер Ангела Меркел той беше с още десетима други европейски лидери на конгреса преди да отпътуват за срещата в Брюксел.
Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу призова държавните и правителствените ръководители от ЕС да направят всичко, което е по силите им, за да може ЕС да гарантира, че еврото ще остане стабилна и неотменима обща валута.
Европейската централна банка (ЕЦБ) даде възможност на европейските икономики да си отдъхнат, като намали днес водещата си лихва с четвърт процентен пункт да 1% и като взе мерки за подкрепа на банковия сектор. Тази по-гъвкава позиция беше очаквана, но тя не предвещава действия на централната банка за мащабно изкупуване на облигации по държавните дългове на най-уязвимите страни от еврозоната. ЕЦБ отказва да направи подобно нещо.
Сред европейските лидери витае напрежение
след месеци на решения за справяне с кризата, които не дадоха осезаем резултат. Срещата на върха в Брюксел днес и утре се очертава много неясна заради различията по незабавния отговор, който трябва да се даде на кризата и промяната на европейските договори, за която настояват Париж и Берлин.
Меркел и Саркози искат в европейските договори да бъдат вписани мерките за затягане на бюджетната дисциплина на страните членки.
Освен това предупрежденията на рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard and Poor'S) също покачиха напрежението. След като в понеделник тя заплаши да понижи оценката на страни от еврозоната, в сряда насочи критиките си и предупрежденията си към целия ЕС и към европейските банки.
В понеделник Берлин и Париж постигнаха компромис по отговора на кризата в еврозоната, който предвижда повече автоматични санкции за "лошите европейски ученици" и златни правила за завръщането към бюджетен баланс, които да бъдат вписани в конституциите на всяка страна членка.
Евентуална промяна на европейските договори налага процес на ратификация във всички страни членки на ЕС. Изходът от този процес е несигурен. Тази идея не се харесва на много страни членки. Те предпочитат по-гъвкавия вариант, предложен от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Според него е най-добре да се промени един от договорните протоколи.
Подобно нещо иска и Барозу, но днес в Марсилия той заговори също за промяна на договорите и постави условията си в тази посока. Председателят на ЕК нарече реформата на договора за ЕС "комплексен процес" и подчерта, че страните членки после трябва да гарантират ратификацията на променения договор, който да засили ролята на общостните институции.
"Ние трябва да сме отворени към промяната на договора, ако нашите страни членки могат да гарантират, че ще са в състояние да одобрят и да ратифицират промените в този договор", подчерта Барозу. "Промяната на договора е винаги един комплексен процес. Ние можем да подкрепим това усилие, ако наистина е необходимо да се отиде по-надалеч", посочи той и изброи условията си.
"Много важно е да се гарантира в променения договор ролята на ЕС, на ЕЦБ, на Европейския съд и на Европейския парламент.
Една по-силна Европа, това е Европа, която има нужда от по-силни институции. Можем да кажем "да" на промяната, ако тя ще гарантира, че еврото ще остане стабилно и необратимо, ако това ще ни направи по-единни и сплотени, а няма да създаде нови разломни линии между нас", заяви Барозу.
Шведският премиер Фредрик Рейнфелд, чиято страна не е част от еврозоната, подчерта, че промени в европейските договори може би са необходими, но не това е решението, което пазарите очакват от ЕС.
Позицията на Лондон по въпроса е все още неясна. Има съмнения, че Великобритания ще спазари одобрението си за промяната на договорите като поиска Брюксел да й върне някои компетенции, главно във финансовия сектор.
Люксембург пък вече подчерта, че ще се противопостави на подобно настояване на Лондон. Жан-Клод Юнкер, премиерът на страната, която играе важна финансова роля в ЕС, подчерта, че няма да допусне Лондон да получи права и свобода на действие, които другите в ЕС нямат.
Много европейски лидери подхвърлят идеята 17-те страните от еврозоната да сключат договор само помежду си и да се откажат от реформа на договорите, които обвързват всичките 27 страни членки на ЕС. Това обаче може да породи разделение между тези две групи и вече се заговори за опасност от Европа на две скорости. Против идеята се обявиха категорично Полша и Румъния.
Полският премиер Доналд Туск и румънският президент Траян Бъсеску днес заявиха в Марсилия, че Европа е на 27-те.
Испанският премиер Мариано Рахой пък обяви, че ако е нужно ще подкрепи промяна на европейските договори, стига тя да осигури по-голяма бюджетна дисциплина и да избегне повторение
на настоящата криза.
Да се стимулират държавите, които спазват бюджетен дефицит 3%
- това предложи министър-председателят Бойко Борисов на конгреса в Марсилия.
Според Борисов е нужно страните-членки на ЕС да направят промени в конституциите си в посока на фискалната дисциплина и това да бъде "златното правило".
"В подобни моменти не трябва да се подвеждаме по популизма на социалистите и техните идеи да изхарчим парите и после другите да ги изкарват. Строга фискална дисциплина - това е лечението за европейската политика", каза българският премиер. Той обяви, че не е "против" за слабите и недисциплинирани държави да се направят антикризисни мерки, за да им бъде помогнато.
"Но в никакъв случай това не бива да се допуска без да се толерират и отличниците като България. С една дума, ако на слабите страни бъде дадена възможността вътрешното им кофинансиране да е 5%, и за страните-отличници също да бъде 5%, иначе няма никаква икономическа логика.
Защото с 5% кофинансиране, тези държави ще усвоят повече пари и в един момент ще се окаже, че те са работили по-добре и са изпреварили страните-отличници. Това не бива да се допуска, иначе ставаме социалисти", категоричен бе Борисов.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
