Ден след ден испанският главен готвач Хесус Лопес приготвя угощения - например гореща яхния от червен боб с пикантна наденица чорисо и резенчета бекон.
И това е само първото ястие.
След това идва огретен с хек върху пласт от спанак, а за десерт - сладкиш с пълнеж от крем.
Лопес е собственик на малко, но скъпо заведение, предлагащо храна на делови хора, които ядат по старомодния испански начин и често идват да водят преговори или да отпразнуват сделки.
Те прекъсват работа за почивка за по два часа или повече, през която се хранят стабилно - остатъкът от работния ден може да отиде по дяволите.
Но мнозина сега се чудят дали изпитващата трудности Испания може да продължи да си позволява да спазва тази традиция, която за някои е почти свещена.
"Това е типично испанско. Проблемът е, че в днешно време има все по-малко неща за празнуване", каза Лопес, приветлив, сериозен мъж на 48 години.
Наистина, във време, когато икономическата криза в Европа настъпва здраво, четвъртата по големина икономика в еврозоната е измъчвана от множество неволи и една от тях е ниската производителност, която е резултат от дългия работен ден.
Испания се мъчи да намери начини да се възстанови, след като преди три години се спука балонът с жилищата, който до голяма степен захранваше икономиката.
Безработицата сега се запазва на 21,5%. Трупат се дългове.
Едно нещо, което би помогнало, е съкращаването на традиционната черна дупка по средата на деня, която пречи на производителността, казват икономисти и застъпници за график от 9 до 5 в по-американски стил.
Според поддръжниците на тази реформа хората биха били по-отпочинали и мотивирани, а оттам и по-продуктивни, ако можеха да стават по-рано и да се прибират вкъщи, за да се занимават лично с неща като обучението или отглеждането на децата.
Все повече компании най-малкото забелязват тези предимства и обмислят нов подход, но промяната на старите навици и начин на мислене - като представата, че оставането на работа до късно вечер ти печели червени точки пред шефа - отнема време, казват застъпниците на тази идея.
Дори федерацията, която представлява малките и средните предприятия в Испания, съставляващи над 90% от фирмите в страната, казва, че заслужава да се обмисли премахването на дългия и разкъсан работен ден.
"Искаме да избегнем разтегнатите работни дни, които по никакъв начин не допринасят за производителността. Според нас този въпрос трябва да се проучи. Това е област, в която има място за подобрение", каза Тереса Диас де Теран, която ръководи отдела за трудови отношения на федерацията.
На 20 ноември предстоят парламентарни избори и частната лобистка група Асоциация за изпълнение на испанските графици, която настоява Испания да оползотворява по-добре времето - работно и свободно, разговаря с всички кандидати за министър-председател, за да подкрепят нейния призив.
Бизнес консултантът Антонио Камуняс, който ръководи компания, наречена "Глобални стратегии", говори открито: "В Испания се пилее огромно количество време. В това няма съмнение."
Според статистическата служба на Европейския съюз Евростат от 17-те страни от еврозоната Испания е на 10-то място по производителност на един работен час.
В Испания няма закон, който да постановява, че работниците могат да почиват два часа, за да обядват - прекъсване, което по традиция се свързва със сиестата (въпреки че в днешно време подобна дрямка е само мечта за повечето испанци в големите градове заради дългите пътувания, които правят непрактично да се ходи до вкъщи за обяд).
Продължителността на обедните почивки се договаря от профсъюзите и компаниите. Всъщност преди десетилетия испанците наистина са обядвали по-рано в съзвучие с останалата на част от Европа.
Но след испанската гражданска война от 1936 до 1939 г. и последвалия опустошителен период на глад и други беди хората често имали нужда от две работи, за да издържат семействата си - една сутрин и една следобед.
Така се появила по-късната и по-дълга обедна почивка, малко време за отмора, прераснало в обичай.
Тези дни министерството на труда и имиграцията заяви, че Националният статистически институт казва, че няма категорични данни за това колко работници каква обедна почивка ползват. Със сигурност някои предприятия като фабрики и монтажни линии не могат да спрат за два часа на обед.
Места с голям персонал като универсалните магазини и търговските центрове също остават отворени по обед. През 2005 г. централното правителство се опита да даде пример на останалата част от страната, като нареди всички министерства да затварят до 18 ч.
Според икономисти обаче работно време от 9 до 5 или гъвкави смени с по-ранно идване на работа остават изключение сред испанските компании, които имат избор, въпреки че дългите обеди, които бяха правило в други южноевропейски страни като Италия и Португалия, изчезват.
Същото важи за големи латиноамерикански градове като Буенос Айрес, Богота или Лима, където испанският обичай някога имаше силно влияние.
Дори корпоративните офиси в Мадрид на испанския енергиен гигант "Репсол" имат двучасова обедна почивка, както и някои подразделения на най-голямата испанска банка Сантандер.
Млад банков счетоводител, който поиска да не се разкрива името му поради страх от наказание, каза наскоро в един от забързаните дни в Мадрид, че с обедна почивка във фирмата му от 14 до 16 ч. първият час след връщане на работа е до голяма степен загубен, защото хората още смилат обилния обяд и се разсънват.
"След обяд хората се прозяват или пият кафе", каза мъжът, след като се справи с порция ориз с доматен сос, пържено яйце и резенчета пържен банан, последвани от варен свински джолан и зеле плюс двойно еспресо за капак.
"Мисля, че ако имахме половин час или 45 минути, за да хапнем нещо набързо и да излезем по-рано, щяхме да сме много по-продуктивни", заяви мъжът. Той каза, че редовно работи до 8 или 8,30 вечерта.
"Тук все още до голяма степен сме обвързани с дълги, много дълги дни. Просто това е положението", каза икономистката и преподавателка по управление във Висшия институт за бизнес изследвания (ВИБИ) в Мадрид Нурия Чинчиля, която специализира в това как хората съвместяват работата със семейния живот.
Тя и други заявиха, че една от пречките е синдром, при който хората остават до късно в офиса, с часове повече, дори без да имат работа, само за да ги види там шефът, и не си тръгват преди него. "Това е разбиране, което е много дълбоко вкоренено в нас", каза Моника Овиедо, която работи в отдела за опазване на околната среда на испанската електрическа компания "Ибердрола", която е изключение от испанското правило.
Тя беше първата печеливша испанска компания, която въведе твърдо работно време от 7 до 15 ч. през цялата година - практика, която някои компании следват, но само през лятото.
Овиедо има гъвкаво работно време, което даже е малко по-късо, защото тя има три малки деца. "Завиждам на всички мои приятели", заяви Овиедо. "Ибердрола" казва, че коефициентът на промишлени злополуки и отсъствията са намалели, а етиката и производителността са се увеличили.
Миналата година консултантът Камуняс прехвърлил част от своя персонал на по-сгъстен работен ден и казва, че нещата вървят добре. Той настоява, че този вид промяна ще бъде пътят на бъдещето, след като Испания се присъедини към останалата част от Европа, полагайки повече усилия, за да помогне на хората да съвместяват семейството с кариерата и да се занимават и с други неща освен с работа.
"Трябва да имаш приоритети. Животът, който живеем, ни дава много малко време", каза Камуняс.
Бюджет 2025" />
