Пд ди петдесет години обществото се възмущаваше от разголването, днес се възмущава от забулването и покриването.
Да, и аз изпитвам цивилизационно неудоволствие от забулени жени.
Да, и у мен бурките и другите платнени килии, в които са затворени някои мюсюлманки, предизвикват политическо несъгласие и дори просвещенски гняв.
Тъй че няма да повтарям познатите аргументи на мнозинството за правата на жените и за ислямския фундаментализъм.
Ще прескоча и напълно справедливите призиви за толерантност към религиозните чувства на мюсюлманите, отправяни от малцинството в другия лагер.
Струва си обаче да се съсредоточим върху либералната позиция в спора, според която в едно свободно общество всеки има право да се облича както си иска.
Бурката и късата пола - открийте приликите!
Не е ли парадоксално, че само допреди четирисетина години нормата на публичния морал в същите тези напредничави общества, които днес негодуват срещу забрадките, жестоко преследваше разголването, особено при жените?
Че със същия патос, с който днес в индустриалния Първи свят громят забулените от горе до долу мюсюлманки, навремето бичуваха късите поли и дълбоките деколтета?
Самите ние, социализирани в едно полухристиянско, полусветско общество, без никакъв проблем приемаме забрадките на бабите, черните воали на вдовиците или смехотворните воалетки на градските дамички от края на ХІХ-ти и няколко десетилетия на ХХ-ти век.
Да не говорим за строгия дрес-код на християнските монахини, който също рядко подлагаме на дискусия.
Всеки културолог ще ви каже, че от Античността до ден-днешен обществената норма за "приличен" или приемлив външен вид (в Европа и нейните производни) многократно се е люшкала между полюсите: от култа към красивото голо тяло в гръко-римската епоха, през забулените благородни девици в Средновековието, през кринолините, шапките и ръкавиците, та чак до натуризма, нудизма и сексуалната революция.
Забрадката - фешън и тренди
Тъкмо на този фон все по-често звучи на пръв поглед еретичното твърдение, че на Запад забрадката постепенно се превръща в контракултурен инструмент, че все повече млади мюсюлманки, които живеят в добре развити християнски страни, покриват главите и лицата си не по принуда, не заради властния баща или ревнивия съпруг, а за да предизвикват обществото: в знак на протест срещу абсолютния произвол на масовия възглед за външен вид.
Нещо повече.
Според една берлинска публицистка забрадки слагат дори и немюсюлманки, настаняващи се постепенно в опразнената ниша на някогашните пънкари - естествено, за ужас на родители, учители, съседи и обикновени будни граждани.
Отдавна чакам момента, в който големите модни къщи ще реагират на тренда и ще започнат да го превръщат във „фешън”. Хитът на сезона: бурка от "Армани" и колекция забрадки от Карл Лагерфелд! Е, малко след това младите мюсюлманки на Запад положително ще тръгнат да се еманципират от тази модна принуда: в обратната посока.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
