Какво става в Италия?
В информациите напоследък за задълбочаването на кризата в еврозоната присъстват едни и същи стари стереотипи.
Средиземноморските страни с техните големи държавни дългове, "проблемите" с престъпността и бетонирана сива икономика често биваха слагани в един кюп с етикет "болниците на Европа": мързеливи, непродуктивни, с профсъюзи, които поощряват стачките и хора, протестиращи на улицата.
Този вид анализ е почти безполезен в опитите да ни помогне да разберем какво се случва в Италия, и защо се случва сега.
То не ни разкрива и какво костват на хората настоящите проблеми на Италия.
Няма съмнение, че италианската икономика е в голямо затруднение.
Огромният държавен дълг е факт от десетилетия. Свирепите ограничения засегнаха образованието и университетската сфера.
За много млади хора е почти невъзможно да си намерят стабилна работа поради все по-голямата гъвкавост на трудовия пазар - нещо поощрявано и от леви, и от десни през 90-те години на миналия и век и първото десетилетие на настоящия.
В резултат цяло поколение бива систематично лишавано от достъп до професионална работа и до държавните институции.
Най-ярките умове напуснаха страната, но голям брой изключително талантливи италианци продължават да работят срещу мизерно заплащане с напразната надежда за бъдещ пост.
Познавам множество блестящи историци, публикували книги и статии с най-високо качество, но които на възраст между 40 и 60 години на практика са безработни и са принудени да се унижават, разчитайки на своя покровител с години.
Италия винаги е била нещо като геронтокрация, но в последно време тази тенденция подчертано се засили. В добавка, милионите имигранти, дошли в Италия да търсят работа от 80-те години на миналия век насам, са в особено уязвима позиция.
Голяма част от тези хора работят в обширната сива икономика и никога не са имали пълен достъп до социалните придобивки, предоставяни от държавата.
Често те вършат най-черната работа, намирайки се на дъното на социалната стълбица, и стават лесна плячка на престъпни организации, контролиращи голяма част от нелегалния сектор в Юга и обширни райони от Северна Италия.
Ако попаднете на строителен обект или в ресторантска кухня в Италия, няма да чуете да се говори на италиански език. Без тези хора обаче страната ще забуксува за една нощ. Направо е гротескно, че някои обвиняват имигрантите за кризата.
И все пак вероятно има поне едно положително следствие от събитията напоследък. Тази криза е още един
индикатор за предстоящия край на колоритната и необикновена кариера на Силвио Берлускони
Берлускони се захвана да спори с финансовия си министър за бюджета и загуби. Опита се да наложи понижаване на данъците, но не успя.
Влиянието му сред италианците от ден на ден отслабва. Разгромен в собствения си град Милано, а после и на три национални референдума, сега той се бори дори за контрола в собственото си правителство.
За първи път има открити дебати за негов приемник. Светът най-сетне отвори очи за опасностите, които крие оставането на Берлускони на власт. Твърде дълго коментарите за "царуването" му се съсредоточаваха върху най-екзотичните страни на личния му живот - момичетата, партитата, гафовете, косата и шалчетата.
Берлускони обаче е нещо далеч по-сериозно, а и по-страшно, от някакви "бунга-бунга" партита.
Този мултимилионер стои начело на една от най-големите световни икономики от години, въпреки че е напълно незаинтересован от успешното развитие на икономиката като цяло или от каквото и да било извън съдебните дела срещу него и благополучието на частните си компании.
"Икономист" писа преди години, че Берлускони е "негоден да управлява страната". Това беше вярно тогава, а още по-вярно е днес.
Наскоро заглавие в същото списанието отиде по-далеч, като го нарече човек, "прецакал цяла държава". А сега излиза, че това изказване е твърде, твърде меко.
Берлускони направи това не само с Италия, а и с Европа. Колкото по-скоро Берлускони си иде, толкова по-добре, въпреки че дълбоките структурни проблеми, присъщи на италианската икономика и самообезсмъртяващата се политическа каста ще останат.
Междувременно младите хора на Италия и нейните имигранти ще плащат цената за мегаломанията на един телевизионен предприемач и за бъззъбието на европейските политически институции.
