Ден на Европа, Ден на победата

Ч естит Ден на Европа. Никога отново разделени - от войни, стени или егоизъм! (Happy #EuropeDay! Never ever again separated - by wars or walls or egotism :))))

- това написа днес в "Туитър" българският европейски комисар Кристалина Георгиева.

На 8 май в Западна Европа беше отбелязана 68-ата годишнина от победата във Втората световна война, а Девети май е Денят на Европа. На този ден през 1950 г. е била направена първата стъпка към създаване на Европейския съюз.

В България с Постановление на Министерския съвет от 29 март 2005 г. Девети май е обявен за Ден на Европа.

Франция вчера почете паметта на загиналите участници в Съпротивата. В церемониите участваха президентът Франсоа Оланд и членове на правителството. Специален гост бе полският президент Бронислав Коморовски.

Вчера ирландският парламент одобри дългоочакван законопроект за амнистията на над 5000 ирландски войници, сражавали се на страната на антихитлеристката коалиция през Втората световна война.

През войната Ирландия запазва неутралитет и поради тази причина войниците, напуснали страната, за да се включат в британската или американска армия, са обявени за дезертьори. След връщането си в родината мнозина от тях се сблъскват с битова дискриминация, не ги вземат на работа в държавни структури, отказвани са им пенсии и помощи, както и военни отличия.

Едва миналата година ирландското правителство официално се извини за отношението си към ветераните, а министърът на правосъдието и равноправието Алън Шатър определи новия закон като "историческа стъпка, която ще допринесе за възстановяване на справедливостта".

В Русия по традиция Денят на победата над хитлерофашизма се чества на 9 май.

Военният парад в Москва този път мина под знака на внушително авиационно присъствие.

РИА "Новости" предаде, че са прелетели рекорден брой самолети и хеликоптери - 68 в чест на годишнината. Във въздушната част на парада участвали 17 авиационни групи, вкл. "Стрижи" и "Русские витязи".

В 139-я военен парад на главния площад в Русия дефилираха 11 000 военнослужещи от въоръжените сили и бойци от други силови структури, сред които участници в операции в Афганистан, Чечения, Южна Осетия.

В колона, дълга километър и половина, преминаха над 100 единици бойна техника. Изнесени бяха държавното знаме на федерацията, Знамето на победата, знамена на бойни части от войната и на днешни армейски съединения.

След тригодишно прекъсване отново участваха възпитаници на суворовските и нахимовските военни училища.

В реч преди парада президентът Владимир Путин заяви, че Русия ще стори всичко, за да не посмее вече никой и никога отново да разпали война. "Ще направим всичко, за да укрепим сигурността на планетата", увери върховният главнокомандуващ.

Винаги ще помним, че именно Русия, Съветският съюз провали фашистките планове - планове на човекомразци, добави той.

Президентът обеща на ветераните Русия винаги да брани истината за войната и подвигът им да бъде тачен вечно. "Победата през май 1945 г. е камбанен звън, който утвърждава живота без война", заяви Путин, който прикани съвременниците си да оставят на децата си "процъфтяваща, свободна и силна Русия".

Паметник на диктатора Йосиф Сталин

е бил открит вчера в далекоизточния град Якутск, предаде руската агенция "Интерфакс".

Действията на историческите личности трябва да се преценяват с оглед на резултатите, а не на чувствата, заявил секретарят на Комунистическата партия в Якутия Казбек Таисаев. Той изтъкнал ролята на Сталин за победата над нацизма.

Комунистите в Якутия - република, двойно по-голяма по територия от Германия, простираща се отвъд Полярния кръг, подали за пръв път молба да издигнат такъв монумент през 2007 г., но бившият кмет на Якутск им отказал. Приемникът му обаче нямал никакви възражения.

"Появата на подобен монумент е нещо неприемливо", коментира правозащитничката Людмила Алексеева, бивша съветска дисидентка.

Сталинският режим бе време на терор и произвол, белязан бе с насилственото изселване на цели народи - чеченци, ингуши, кримски татари и др. Убити бяха милиони, разстреляни или погубени в трудовите лагери. От средата на 90-те обаче образът му постепенно заблестя с нова сила, тъй като либералните реформи повишиха носталгията по съветската епоха.

След като през 2000 г. начело на държавата застана Владимир Путин, оневиняването на диктатора продължи, а руският президент не зае категорична позиция. Мненията на хората в страната остават противоречиви, отбелязва АФП.