В източната част на Средиземно море различни държави се конкурират за богатите газови находища. Залозите са изключително високи, особено в спора между Турция и Кипър, се казва в коментар на „Шпигел“.
По средиземноморското крайбрежие цари ваканционно настроение. От Андалусия до турската Ривиера, в Израел и Ливан, в Египет и Тунис милиони туристи се наслаждават там на своята лятна почивка. В същото време всеки ден във водата се разиграват драми с бежанци. А зад кулисите бушува спор между крайбрежните държави за газовите находища в източната част на Средиземно море.
Районът винаги е бил политическо бойно поле. От едната страна са Турция и нейното „протеже“ Северен Кипър. От другата – Кипър и Гърция. Става въпрос за пари – и двата лагера претендират за собственост върху залежите на нефт и газ. В същото време става дума и за влияние и престиж.
Конфликтът тлее, откакто Турция нахлу в Кипър през 1974 г. и островът е практически разделен на две: гръцкия юг - член на ЕС, и северът, който е признат единствено от Турция. Турското правителство не позволява Кипър да проучва петролните и газовите ресурси, докато няма решение, какво ще бъде участието на северната част на островната държава. Кипърските гърци настояват икономическите въпроси да бъдат част от преговорите за обединение. Това, обаче, може да стане факт, само ако Турция се оттегли напълно от региона.
В момента съществува реална опасност преговорите да ескалират. Външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу предупреди Кипър да не предприема никакви стъпки в източната част на Средиземно море. „Ако пренебрегнат предупреждението, ще получат подобаващ отговор, както в миналото“, заяви той, намеквайки за военната интервенция през 1974 г.
Успоредно с това Турция разшири обхвата на собствените си проучвания за залежи на природен газ край бреговете на Кипър. На запад от острова турски кораб в продължение на седмици търси залежи. В залива на пристанищния град Фамагуста друг кораб „Явуз“ ще започне проучвателно сондиране. Ето защо ЕС подготвя наказателни мерки срещу Турция. Наблюдатели предупреждават за „газова война“ между Турция, Гърция и Кипър.
Това не е единственият спор за газовите находища в Средиземно море. Ливан и Израел също се конкурират за залежите около техните брегове. Спорът е особено опасен поради факта, че двете държави от 70 години се намират в състояние на война. Още по-забележително е, че правителствата в Йерусалим и Бейрут са заявили принципното си желание за делимитиране на морската си граница в Средиземно море. Става въпрос за един голям триъгълник с размер от около 860 квадратни километра, който е част от газовото находище, към което имат претенции и Израел, и Ливан.
Първоначално бе заявено желание правителствени представители на Израел и Ливан да проведат през юни първата си среща във военна база на ООН в Южен Ливан с посредничеството на САЩ. Въпреки това до момента разговори не са водени, тъй като Бейрут неочаквано обяви, че ще се коментира едновременно морската и сухопътната граница между двете държави. Израел отказа, като обвини, че по този начин се цели провал на преговорите, още преди да са започнали. Спорът за северната част на морска граница между Израел и Ливан вероятно ще продължи дълго.
Междувременно Израел и Египет се споразумяха Йерусалим да получи компенсация в размер на 500 млн. долара за неизпълнени газови доставки. Първоначалният размер на обезщетението възлизаше на 1,8 млрд. долара. През 2005 г. двете съседни държави подписаха договор за доставка. До този момент Израел внасяше 40% от необходимия газ от Египет. Суровината трябваше да постъпва по тръбопровод, който преминава през Синайския полуостров и свързва египетското пристанище ал-Ариш с израелския град Ашкелон. В резултат на арабската пролет, свалянето на дългогодишния президент Хосни Мубарак през 2011 г. и взривяването на газопровода, през 2012 г. Кайро прекрати договора.
Благодарение на собствените си газови залежи, Израел вече не зависи от доставките от Египет. Това е голям икономически и геостратегически успех за доскоро бедната на суровини държава.
Управляващите в Кайро сега имат желание да се откъсат от зависимостта си от вноса на нефт и газ. Египет има най-голям шанс от средиземноморските държави да се превърне в ресурсен гигант поради следните причини: Преди няколко години близо до египетското крайбрежие бе открито смятаното за най-голямо в Средиземно море газово находище Зор. За разлика от останалите средиземноморски страни, собствеността на Египет върху залежите е безспорна. Като допълнение, Египет разполага с два завода за втечняване на природен газ, който може да бъде транспортиран с танкери до съответните потребители.
Газовият спор в Средиземно море отдавна стана тема от дневния ред на Европейския съюз. Предстои на срещата в Брюксел външните министри да обсъдят конфликта между Никозия и Анкара. Вариант за разрешаване на спорните въпроси би било създаването на комисия, която да посредничи между страните. Кипърските турци са изпратили конкретно предложение по този въпрос. Този съвет би следвало да включва представители от двете части на Кипър и да работи под прекия контрол на ООН, а на ЕС да бъде предоставен статут на наблюдател.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
