Сърбия обещава да подобри положението на българското малцинство

В разговор с представители на българското малцинство в Сърбия премиерът Ивица Дачич каза, че сръбското правителство ще се стреми да ускори икономическото развитие, да подобри образованието, информирането, издателската дейност и защитата на културното наследство на българите в Сърбия, предаде Танюг. 

На срещата е била направена оценката, че

общините, в които живеят представители на българското национално малцинство,

спадат към най-неразвитите части на Сърбия, и е необходимо в рамките на мерките за икономическо възстановяване сръбското правителство да отдели внимание на тези райони. 

Решаването на проблемите на българското национално малцинство в Сърбия ще бъде координирано от Ивица Тончев, съветник на премиера. 

На срещата присъстваха представители на Националния съвет на българското национално малцинство, представители на общините Босилеград, Димитровград и Бабушница, представители на българското малцинство във Войводина и посланикът на България в Сърбия Ангел Димитров. 

До края на годината е срокът, в който може да се поиска връщане или обезщетение

за принудително изоставени от българи в Сърбия, след 1945 г., имоти. Възможността се дава в Закона за връщане на отнетото имущество и обезщетяване. 

Депутатът Адриан Асенов, който наскоро постави въпроса за информираността на българите по този проблем в нашия парламент, обясни, че този закон е гласуван в края на 2011 г. от Скупщината на Сърбия. 

По силата му българи, напуснали територията на Западните покрайнини след 1945 г., могат по редовен съдебен ред да поискат връщане или обезщетение за принудително изоставените си имоти. 

Пред БТА председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов каза, че според неправителствените организации на българите в Сърбия, повече от 200 български граждани са се обадили и са заявили, че имат документи и ще се възползват от този закон, за да потърсят и да си върнат конфискуваните имоти или да получат обезщетение за тях. 

Според Асенов, част от рода на когото също е от сегашните територии на Сърбия, трябва да се направи

разяснителна кампания в страната ни,

защото този проблем няма как да се разреши, ако хората не знаят, че има възможност за това. Много хора не могат да си позволят или не знаят как да водят дела за възстановяване на имуществото, смята Асенов. 

Той коментира, че в закона има някои несъвършенства, но въпреки всичко "няколко добри адвокати биха могли да свършат доста неща". 

Краткият срок е сред проблемите, които са констатирали експертите от Държавната агенция за българите в чужбина. 

С това се сблъскват нашите сънародници, искащи да си върнат имотите там, казва и Росен Иванов. По думите му друг проблем е, че не всички разполагат с необходимите документи и в момента полагат усилия да се снабдят с тях в Сърбия и България. 

Очакваме с наближаването на крайния срок бройката на заинтересованите бързо да се увеличи, посочи Иванов. 

Тежък проблем е, че през годините е имало големи промени в кадастъра на имотите на Сърбия и сега трябва допълнително да се уточняват редица данни за тези имоти, допълни той. 

Наши сънародници се оплакват, че самите служби в Сърбия работят твърде бавно, обясни Иванов. 

Друг проблем, с който се сблъскват българите, е свързан с чл. 5 от Закона за възстановяване на конфискуваното имущество и обезщетяване. Според него право на връщане или обезщетяване няма

лице, което е било член на окупационни сили, действали на територията на Сърбия

по времето на Втората световна война, или неговите наследници. 

По думите на Росен Иванов в окупационните сили са включени и българските граждани. Преди да се премине към възстановяване те трябва да минат през съдебен процес на реабилитация, защото иначе имотите им не подлежат на реституция. 

Иванов обясни, че има проблеми и със заведените дела за реабилитиране. Важен аспект от казуса, по който работи Министерството на външните работи, е служебно констатиране на реципрочност по отношение на придобиването на право на собственост между Сърбия и България - факт, който е от съществено значение от гледна точка на реституционните претенции на български граждани към имоти в западната ни съседка, посочиха от МВнР. 

По този начин отделните граждани не следва да доказват реципрочността във всеки отделен случай. Посолството ни в Белград и Генералното консулство в Ниш оказват съдействие на постъпили запитвания директно от заинтересовани граждани или получени чрез Министерството на външните работи, посочват от МВнР. 

Срокът за подаване на документи изтича на 31 декември 2013 г. - каква е процедурата 

Сръбският реституционен закон предвижда частно-правна процедура и възможност за представителство от адвокат, тоест това е административна процедура с възможност за обжалване по съдебен път, посочва в отговор на депутатско питане министърът на външните работи Кристиан Вигенин. 

Срокът за подаване на документи от заинтересовани бивши собственици или техни наследници, включително чужди граждани, изтича на 31 декември 2013 г. Заявлението се подава до Агенцията за реституция на Сърбия (www.restitucija.gov.rs). 

Това може да стане както на място в някоя от регионалните дирекции на Агенцията, така и по пощата. Заявлението се подава по образец публикуван на сайта на Агенцията. Задължително е попълването на всички рубрики: вид и наименование на иззетото имущество; местоположение; вид и състояние на имота, ако това състояние е известно, правна връзка на подателя с бившия собственик. 

Необходимо е и предоставяне на доказателства за собствениците на иззетия имот или за законовите наследници. Документите, които са издадени от компетентните органи на държавата по произход и тя не е Сърбия, трябва да преминат съответна легализация. 

За държавите, подписали двустранен договор със Сърбия за освобождаване от заверки, важи еднаква валидност на документите на компетентните органи, издадени в чуждата държава, както и на документите на компетентните органи на местната държава. 

България има подписан двустранен договор със Сърбия за взаимна правна помощ, в който са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация с апостил, посочват от Държавната агенция за българите в чужбина. 

При приемането на документите се извършва проверка на данните, нанесени въз основа на събраната документация и се получава потвърждение, че заявлението е подадено със съответен номер на преписката и възможност за проследяване на работата на съответната териториална дирекция към Агенцията за реституция, в чиято компетентност попада заявлението. 

Кои български институции могат да помогнат 

Документи, които да се ползват като доказателства пред сръбската страна, могат да бъдат намерени в Държавна Агенция "Архиви" (ДАА). 

ДАА е българският държавен орган, компетентен да осъществява в национален мащаб политиката по събирането, съхраняването, организирането и използването на архивните документи с историческо значение. 

В ДАА се съхраняват документи с информация за двувластни имоти, определени от международните договори, намиращи се от двете страни на българо-сръбската (българо-югославската) граница за периодите след Освобождението, след Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор и след Втората световна война и подписването на Бледските споразумения. 

Държавните архиви съхраняват и информация за имотите на българските бежанци от Сърбия (Югославия) за периода от началото на XX в. до края на Втората световна война. 

Данни за оставени имоти се съдържат в т.нар. домакински карти с информация за семействата на бежанците и техните имоти зад границата, поименни клетвени декларации на български бежанци за периода от 1945-1947 г., в някои от които има описано движимо и недвижимо имущество. 

Посочените документи не изчерпват целия обем от документация, съхранявана в държавните архиви, тя не обхваща изцяло всички райони от двете страни на границата, както и не се отнася за целия период от Освобождението до 50-те години на XX век. 

ДАА разполага с информация, че регистри се съхраняват в кметствата на различни села (има ги отбелязани в сайта на ДАА - Archives.government.bg). 

По-подробна информация за съхраняваните в ДАА документи, може да се получи в централата на архивите, както и в регионалните й дирекции в София, в Кюстендил, в Перник, в Монтана и във Видин. 

Информация за изискуемите документи и процедури може да се намери и на сайта на Държавна агенция за българите в чужбина.

В сайта на ДАБЧ са дадени още адресите на Агенцията за реституция на Сърбия в Белград, Нови сад, Ниш. Там има списъци на адвокатите, регистрирани в Адвокатската колегия на Сърбия, които са заявили, че владеят български език, както и на заклетите преводачи от български на сръбски и от сръбски на български език в Белград. 

За допълнителна информация българите, интересуващи се от темата, могат да се обърнат и към Културно-информационните центрове в Цариброд и Босилеград. 

Цялата налична информация по процедурата може да бъде проверена по електронен път и на сайта на Агенцията за реституция на Сърбия (Restitucija.gov.rs)