Вотът на недоверие срещу румънското правителство, внесен от Националнолибералната партия и Демократичния съюз на унгарците в Румъния, беше отхвърлен със 112 гласа "за" и 137 гласа "против", предаде Аджерпрес.
За да бъде приет, вотът на недоверие трябваше да бъде подкрепен от половината плюс един от депутатите, тоест от 236 народни представители.
Опозицията поиска гласуването срещу управляващата коалиция на Социалдемократическата партия и Демократично-либералната партия заради приет наскоро пакет от реформи, сред които е и законът за единно заплащане в бюджетния сектор.
Много депутати от управляващите партии бойкотираха вота, за да покажат неодобрението си към тактиката на опозицията.
Съгласно румънската парламентарна процедура пакетът реформи сега автоматично се превръща в закон, посочва Ройтерс.
Вотът беше интерпретиран като ключов тест за деветмесечното управление на кабинета и способността му да се справи с условията на заема от близо 20 млрд. евро, отпуснат от Международния валутен фонд и други международни институции през март тази година.
"След 20 години Румъния не може да си позволи да чака повече", заяви премиерът Емил Бок пред парламента във връзка с често спираните реформи в следкомунистическия период.
"Ако тези реформи не бъдат направени, всичко, което ще постигнем, е да задълбочим кризата и да запазим привилегиите в системата на заплатите", посочи той.
Реформите целят да намалят разходите в публичния сектор и да рационализират обемната администрация, да разхлабят финансовото бреме над държавната хазна и да освободят ресурси за инвестиции. Пакетът включва три проектозакона, които целят намаляване на броя на държавните агенции, реформа в образованието и нова схема на заплатите в бюджетния сектор.
"Ясно е, че това е положителна стъпка напред. Румъния отчаяно се нуждае от тези реформи", коментира Николае Александру-Кидесчук от Ай Ен Джи Банк.
Но плановете предизвикаха социално напрежение в страната, засегната от дълбока рецесия и растяща безработица. Много от профсъюзите не одобряват новата схема. Те планират обща стачка на 5 октомври, която може да блокира множество институции.
Законът за единното заплащане в бюджетния сектор предвижда съотношение 12 към 1 между най-високата и най-ниската заплата. Премиерът Емил Бок заяви, че няма да има намаляване на заплати, но най-високите възнаграждения ще бъдат замразени.
Според анализатори въпросите за социалната защита и бюджетните заплати ще доминират и в предстоящите президентски избори, които ще се състоят на 22 ноември.
Междувременно президентът Траян Бъсеску поиска разрешението на председателите на Сената и Камарата на депутатите за организирането на референдум в деня на президентските избори - 22 ноември - за създаването на еднокамарен парламент с най-много 300 членове.
В момента Румъния има парламент с 471 членове.
Бъсеску посочи, че въпросът за ревизия на конституцията е "много по-обширен", но еднокамарен законодателен орган и с много по-малко парламентаристи би съответствал на нуждите на Румъния.
Президентът подчерта също, че еднокамарен парламент би отговарял по-бързо на консултациите, които Европейският парламент прави с националните законодателни органи.
"В това отношение вероятно сте забелязали представянето на румънския парламент, който за три години не е изпратил нито едно становище относно директивите, одобрени от Европарламента, въпреки че беше поканен да го направи", посочи Бъсеску.
Той добави, че намаляването на броя на членовете на парламента би довело до намаляване на класата на привилегированите, които получават специални пенсии и заплати, и би намалило възможностите за корупция и търговия с влияние.
