Корупционната култура присъства навсякъде в Румъния, антикорупционните действия се смятат за неефективни, а медийното говорене по тази тема единствено консолидира толеранса по отношение на корупцията, пише румънското електронното издание Зиаре (Ziare.com).
Това сочат данните от изследване, поръчано от Европейската комисия (ЕК) в седем страни членки и кандидатки за ЕС.
"В държави като Румъния и България се приема, че корупцията е широко разпространена във всички обществени слоеве. Един подобен модел на възприятие съществува и в Гърция и Турция, но има определени разлики.
Докато в първите две страни корупцията се възприема като резултат от прехода от комунизъм и измамните приватизационни сделки, в останалите страни разбиранията за корупция са свързани с модернизирането на обществото", коментира Ангелос Янакопулос.
Той координира изследването "Престъпление и култура - разбирането на корупцията за предотвратяване на престъпността", осъществено в България, Румъния, Турция, Хърватия, Гърция, Германия и Великобритания.
"Румъния е специален пример, защото в този случай може да се говори за генерализирана култура на корупцията. Гражданите смятат корупционните практики за нормален начин за разрешаване на проблемите.
Този начин на мислене и действане е дълбоко вкоренен в моралните устои, концепциите и практиките на ежедневието", казва още Янакопулос.
Румънците имат усещането за мафиотски характер на закона, в който са концентрирани интересите на всички социални прослойки: политика, полиция, съдебна власт, публична администрация, бизнес, неправителствени организации, масмедии. Подобни схващания съществуват и в България и Хърватия, добавя той.
По отношение на румънските политици в доклада се посочва, че Румъния е "корумпирана страна без корумпирани хора", защото има много малко издадени присъди за корупция.
Докладът за страната констатира, че във всички тези групи "съществува широко разпространеното схващане, че съдебната система вместо да бъде институция, посветена на борбата с корупцията, е една от структурите, които причиняват този феномен".
Тъй като хората във върховете на властта не се наказват, подкупът се е превърнал в "национален спорт" в страната, като се долавя усещането за "оправдана корупция", за да се допълнят скромните заплати или да се ускорят определени бюрократични процедури, се посочва още в доклада.
По отношение на медийното говорене изследването отбелязва, че колкото по-скандално медиите представят сигналите за корупция, толкова по-голяма толерантност се създава в обществото към този феномен и медийните действия се описват като "абсолютно непродуктивни".Изследването е било реализирано между 1 януари 2006 и 30 юни 2009 г.
