България и Румъния продължават да водят преговори по разногласие, свързано с определянето на границите на континенталното плато, а духът на преговорите е "конструктивен", посочва в интервю за в. "Ромъния либера" посланикът на България в Букурещ Александър Филипов.
Дипломатът припомня, че границите между двете страни не могат да търпят промени, тъй като мирният договор от Париж и последвалите го, както и присъединяването към ЕС узаконяват непроменливия характер на границата.
София и Букурещ трябва да развиват общи проекти, за да привлекат чуждестранно финансиране, включително от фондовете на ЕС, а във връзка със зоната за сигурност, въпреки враждебната позиция на Русия за инсталирането на елементи от противоракетния щит в румънската военна база Девеселу, България ще действа в съответствие с ангажиментите, поети при влизането в НАТО, обобщава в. "Ромъния либера" акценти от интервюто с Александър Филипов.
Тема, която би могла да повлияе на двустранните отношения, е тази за експлоатацията на шистов газ, отбелязва вестникът.
Според посланик Филипов България иска създаване на обща рамка за регламентиране на експлоатацията на шистов газ в европейски план и ще иска, преди да се премине към евентуална експлоатация, Румъния да предостави гаранции, че българската територия няма да пострада от гледна точка на опазването на околната среда и здравето на хората, пише вестникът.
В интервюто българският посланик посочва, че представянето на обща позиция и предприемането на координирани действия от страна на Румъния и България пред Европейската комисия е много полезно.
Като пример посланик Филипов дава подготовката на проекта за подобряване на корабоплаването в общия сектор на река Дунав и намерението за привличане на инвестиции чрез финансовия инструмент "Свързана Европа".
Посланик Филипов посочва, че обща кандидатура за привличане на европейски фондове в повечето случаи води до успех. В тази връзка той споменава плановете за трети мост на река Дунав, но и други.
Според него двете страни трябва да отделят специално внимание на синхронизирането на транспортните си планове.
По думите на Филипов успешното изпълнение на съвместни проекти няма как да не доведе до стимулиране и привличане на инвестиции, което е от жизненоважно значение за региона.
В отговор на въпрос дали падането на правителството на Бойко Борисов ще повлияе на европейския път на България, посланик Филипов посочва, че европейският път на нашата страна няма да се повлияе или промени в резултат на оставката на едно или друго правителство.
Запитан дали смята за реалистично Румъния и България да получат през есента график за присъединяването си към Шенген, Филипов посочва, че двете страни са изпълнили всички условия и изисквания за членство в шенгенското пространство, и България очаква до края на годината да се вземе решение за присъединяване към Шенген на два етапа.
В интервюто за "Ромъния либера" българският посланик в Букурещ посочва още, че България е заинтересована от резултатите от проучванията за залежи на въглеводороди в Румъния, включително от перспективата, че част от добития газ в бъдеще може да се транспортира по газовата интеконекторна връзка Русе-Гюргево.
Посланикът напомня, че от всички газови интерконектори със съседни страни, този с Румъния е в най-напреднала фаза.
