М еждународният съд в Хага реши, че нито Сърбия, нито Хърватия са извършили геноцид срещу населението на другата страна по време на войните в бивша Югославия през деветдесетте години на миналия век, съобщи Ройтерс.
Петер Томка, председател на съда на ООН, заяви, че много престъпления са били извършени от силите на двете страни по време на конфликта, но
намерението да бъде извършен геноцид, като цялостно или частично унищожаване на населението, не е било доказано.
Съдът приключи правният спор между Сърбия и Хърватия, който продължи повече от 15 години.
Хърватия внесе тъжбата в съда през 1999 г., настоявайки от съдиите да наредят на Белград да плати компенсации. Загреб твърди, че Сърбия е извършила геноцид с кампанията на етническо прочистване по време на балканския конфликт през 1991 – 1995 г., който избухна след като Хърватия се отцепи от Югославия. Около 13 500 хървати бяха убити, а десетки хиляди други бяха ранени или разселени.
През 2010 г. Сърбия внесе контраобвинение, според което Хърватия е извършила геноцид срещу сръбското население по време на военната кампания, която предприе през 1995 г., за да си възвърне територии от сръбските бунтовници и това е довело до смъртта на 6500 души и прогонването на над 200 хил. души от техните домове.
Днес съдът реши, че нито една от страните не е доказала, че престъпленията, извършени по време на конфликта, са съдържали намерение за геноцид, предаде ДПА.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
Хърватският премиер Зоран Миланович изрази недоволството си
от решението на Международния трибунал, предаде АФП. Ние сме недоволни от решението на съда, но го приемаме по цивилизован начин, заяви той пред журналисти.
Сръбският президент Томислав Николич заяви, че желае траен мир на Балканите.
Надявам се, че в бъдеще Сърбия и Хърватия ще имат силата да решат заедно всичко, което пречи на възможността за установяване на период на траен мир и просперитет в нашия район, заяви той пред журналисти.
Въпреки че контраобвиненията на Сърбия не бяха приети, Международният съд констатира, че властите в Република Хърватия са разбирали, че военната операция „Буря“ ще доведе до прогонване на мирно население. По този начин и от страна на висшата съдебна инстанция на ООН е потвърдено, че хърватските сили са извършили масови злодеяния по отношение на сърбите в Хърватия, каза Николич. Той добави, че Хърватия не е успяла да докаже, че сръбската страна е имала намерение да извърши геноцид.
Процесът, започнат от Хърватия, бе забавен от спорове около юрисдикцията, предложения и контрапредложения.
Едва през 2008 г. съдът постанови, че може да съди Сърбия като наследник на Югославия.
Днешната присъда бе много очаквана от двете страни, тъй като едно решение „виновен“ щеше доведе до иск за големи репарации, които двете страни в тежко икономическо положение трудно ще платят.
Сръбският професор по международно право Тибор Варади коментира, че хърватите и сърбите със сигурност ще бъдат разочаровани от решението на съда, защото делото в техните очи е по-скоро етнически въпрос, отколкото юридически. Мнозина очакваха присъда, която да каже коя нация е била герой, коя е била жертва и коя е била престъпник.
Съдът е гледал още едно дело за геноцид, което изправи една срещу друга две страни – когато Босна предяви обвинение срещу Сърбия. Това дело бе фокусирано върху клането през 1995 г. в Сребреница – преобладаващо мюсюлмански град в Източна Босна. Съдиите в Международния съд постановиха на 13 февруари 2007 г., че макар в Сребреница да е имало геноцид и Сърбия да не е направила достатъчно, за да го предотврати, страната не е виновна.
Съдът в Хага е висшият съд на ООН и единственият, който може да гледа дела по обвинения между държави. Другият съд на ООН – Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, бе формиран, за да съди индивиди, обвинени във военни престъпления.
