Топлата пролет заплашва да се превърне в още по-топло лято, тъй като напрежението в Македония расте след убийството на петима невъоръжени македонци. Поредицата от инциденти с насилие, които се случиха тази година, изглеждат като преднамерени провокации с цел да се дестабилизира страната, като се предизвика открит сблъсък между славяните и албанците. Но кой би имал най-голяма полза от македонската катастрофа?
Спекулациите във връзка с извършителите и планиралите междуетническото насилие се увеличават, но досега няма твърди доказателства кои са виновниците. Не може да се отхвърли възможността за сблъсък между престъпни банди за територии. Има обаче няколко варианта за това кой би могъл да има полза от тази ситуация и всички варианти трябва да бъдат разследвани.
Заплахи с отмъщение
Неотдавнашнте убийства съвпаднаха със съобщението за поява на нова група, наречена "Армия за освобождаване на окупираните албански земи". В информациите на македонските медии се посочва, че групата е изпратила ултиматум на македонското правителство да се оттегли от "окупираните албански територии" или в противен случай ще се изправи пред отмъщение, включвайки и нападения срещу полицията и силите за сигурност.
От бунта и краткотрайната война през 2001 г. твърдолинейните
албански елементи от време на време заплашваха с подновяване на
враждебните действия, твърдейки, че македонците продължават да
дискриминират албанците. Макар бунтовниците да имаха ограничена,
ако изобщо я имаха, подкрепа сред албанското население, от
близкото минало е ясно, че
за предизвикване на война е
достатъчно и малцинство.
Ескалирането на етническите сблъсъци би довело до разпадане на коалиционното правителство, тъй като подкрепата в албанската общност за албанския партньор в правителството, Демократичния съюз за интеграция, би могла рязко да спадне. Но за нито една от двете главни албански партии не би бил от полза още един сблъсък, тъй като те биха били въвлечени в непредвидима политическа надпревара с възможност за формиране на някоя трета сила, която се застъпва за открит албански сепаратизъм.
Голяма е вероятността бунтовниците да настояват да привлекат недоволната младеж, твърдейки, че правителството,водено от ВМРО-ДПМНЕ, нарушава правата на албанците.
Радикалната програма няма да бъде подкрепена от нито една съседна държава или от международната общност. Все пак тя би могла да предизвика междуетнически сблъсъци и бъдещо разделение на общността, което би върнало Македония назад.
Правителствата на Албания и на Косово няма да приемат със
задоволство дестабилизация на Македония, особено ако има натиск
за интервенция в името на застрашената албанска общност. Такъв
сценарий би могъл да бъде предизвикателство за правителствата в
Тирана и Прищина и би могъл да предизвика тревога от
националистическа и иредентистка реакция в двете държави.
Някои наблюдатели вярват, че зад ескалиращото напрежение може би стоят елементи от самата администрация на ВМРО-ДПМНЕ, които искат да увеличат обществената подкрепа за правителството във време, в което страната е изправена пред икономическа стагнация и няма никакви изгледи през май на срещата на върха в Чикаго да бъде поканена да влезе в НАТО.
Но тази стратегия би била саморазрушителна, ако реакцията на албанците бъде отпор, а етническото напрежение излезе от контрол. Подялбата на страната не се подкрепя от политиците, които твърдят, че тяхната нация има директно потекло от античните македонци и които може би питаят надежди за Велика Македония.
Окончателният изход от кървавите сблъсъци би могъл да бъде намалена славянска македонска държава и засилена международна изолация.
Обвинения и към Гърция
Някои обвиняват и Гърция, че е конспиратор или провокатор на сблъсъка. Това означава, че Атина е изпратила свои агенти в Македония с цел да организират инциденти и да увеличат вътрешното напрежение, или е вербувала сътрудници в страната за извършване на тези работи.
Макар гръцките власти и мнозинството от гръцката опозиция да са единни в политиката си към Скопие, дестабилизация на Македония не е в интерес на Атина. Това би могло да кулминира с подялба на Македония, нерешаване на спора за името и би имало негативни последици и за Гърция. Подстрекаването на албанския сепаратизъм в Македония ще запали огъня на национализма в целия регион, а пламъкът може би няма да може да се локализира вътре в границите на страната.
Съмнение може да падне и върху радикалните български националисти -
онези в България или вътре в Македония, които не приемат македонската държавност и смятат съседите си за част от една нация. Несъмнено те биха приветствали разпадането на Македония, тъй като без албанските региони остатъкът от Македония би могъл отново да се присъедини към България. Пробългарският елемент в Македония обаче е отслабен забележително през последните няколко години, а правителството на ВМРО преправя историята, твърдейки, че много от българските царе всъщност са македонски, макар Македония като нация или държава да не е спомената в историческите записи до края на ХХ век.
Сърбия е още един кандидат, заподозрян в подстрекаване
на пропадането на Македония. Но Белград има още по-малко причини, отколкото Гърция или България, да разпокъса съседката си. Тъкмо обратното, националистическите сили в Сърбия фаворизират близки връзки със Скопие против твърденията за албанска заплаха.
В реалността може би съществуват няколко едновременни заговора за дестабилизиране на все по-уязвимата македонска държава. Също така е възможно да няма изобщо никакви заговори, а да става дума за поредица от местни инциденти и нападения за отмъщение, които, ако към тях се подходи лошо, може да имат същия ефект като изтънчен и координиран вътрешен или международен заговор.
Независимо от нейния произход, ескалиращата спирала на конфликтния национализъм ще отдалечи няколко страни от европейския проект, ще попречи на икономическото развитие и ще осъди региона на още един мрачен период на изолация и стагнация.
