Президентът на Румъния Траян Бъсеску заяви, че поема политическата отговорност за отлагането на присъединяването на страната към Шенгенското пространство.
Бъсеску посочи, че за негово съжаление Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието е смятан за условие за приемането в Шенген.
"Като държавен глава поемам политическата отговорност за отлагането на приемането на Румъния в Шенгенската зона. Някой трябва да поеме отговорността", каза Бъсеску.
Той добави, че е "ясно", че "големите проблеми" са в съдебната система.
Румънският президент отбеляза обаче, че страната е била дискриминирана поради това, че политическите решения на Германия и Франция идват в противоречие с Договора по присъединяване на Румъния към ЕС.
Румъния е дискриминирана от тази гледна точка, защото е изпълнила техническите условия от Договора по присъединяване, които визираха влизането в Шенгенското пространство, посочи Бъсеску.
Той обаче изказа мнение, че не трябва Румъния да блокира присъединяването на Хърватия към ЕС. Бъсеску поиска от правителството да не опитва да използва това заради каузата за присъединяването към Шенгенското пространство.
Румънският държавен глава отхвърли и
решението, до което прибягнаха редица народни представители,
според които парламентът би трябвало да отхвърли ратифицирането на протокол към Лисабонския договор.
Офанзивата на Румъния на дипломатическия фронт за присъединяването към Шенгенското пространство достигна до Лисабонския договор, след като местни депутати заплашиха, че ще попречат на Лисабонския протокол, предвиждащ назначаването на още 18 депутати в Европейския парламент, съобщава "ИЮ Обзървър" (EUObserver.com) днес.
Председателят на Комисията по външна политика в долната камара на румънския парламент заяви, че през декември е било взето решение да се отложи до февруари ратифицирането от румънския парламент на Лисабонския протокол, позволяващ на 12 държави членки на ЕС да назначат още 18 членове на Европейския парламент.
Протоколът предвижда назначаването на още двама евродепутати от Франция, а Германия ще запази своите 99 вече избрани членове на ЕП до 2014 г., когато броят им ще намалее до 96. Холандия също ще получи още един евродепутат, а Испания - четирима, припомня "ИЮ Обзървър".
Протоколът цели да разреши възникналият проблем, след като настоящият Европарламент беше избран според правилата на Договора от Ница, а Лисабонският договор влезе в сила шест месеца след изборите.
"Дискусиите бяха много тежки, ние заявихме, че ще отложим вземането на решение до другия месец, за да видим какво ще се случи. Но принципът е: Защо трябва да се съгласяваме с всичко, а големите сили като Германия винаги да получават незабавна дерогация", заяви Короди, имайки предвид специално постановление, позволяващо на Германия да запази тримата си евродепутати още четири години.
Неговият колега от Сената Титус Корлатеан, бивш член на ЕП от Партията на европейските социалисти, също заяви, че става "въпрос за принцип" и запита защо по-малките държави членки "са длъжни да спазват всички правила, а големите получават дерогации, които се приемат".
Ако Румъния отхвърли протокола, това ще засегне повече Испания, отколкото Германия и Франция или Холандия - друга държава членка, която се противопоставя на приемането на страната в Шенген, отбелязва изданието.
