Всяка вечер сътрудниците на президента Барак Обама му връчват пакет - "домашна работа" според собствения му израз - тънка папка с 10 писма от американския народ, предлагащи му без лустро мнението на гражданите, които управлява.
Обама поиска несъкратената кореспонденция още на втория ден от мандата си и оттогава я използва, за да определи политиката си или да оживи речите си с историите на реални хора.
Кореспонденцията, включена в книгата "Десет писма", показва, че Америка изпитва трудности.
Тези писма са единственият начин, по който Обама все още поддържа личен контакт с обикновените американци, каза авторът Илай Саслоу в интервю за Ройтерс.
"Това е единственият му автентичен източник на информация за случващото се в живота на народа", обясни Саслоу, кореспондент на "Вашингтон пост" за Белия дом.
Книгата му излиза тази седмица в издателство "Дабълдей".
Четенето на писмата на обикновените американци не е новост.
Десетилетия наред американските президенти - републиканци и демократи, са чели и отговаряли на кореспонденция. Първият президент на Америка Джордж Вашингтон получавал около пет писма на ден, сам ги отварял и пишел отговор.
Уилям Маккинли наема асистент, за да се справи с "наводнението от 100 писма" на ден в края на 19 век.
Писмата до Белия дом се увеличават рязко по времето на Франклин Рузвелт, който в своите "разговори край камината" през Голямата депресия от 30-те години, кани слушателите: "Споделете с мен проблемите си!" През седмицата след първото радиопредаване той е залят от 450 000 писма.
Президентът Бил Клинтън е получил 2,26 милиона писма през 1998 г. и над 1 милион имейли.
Американците никога не са се стеснявали да споделят гнева си.
Клинтън е затрупан с пури по време на скандала с Моника Люински, а на Джордж Буш-младши изпращат колети със стотици обувки, след като иракски журналист хвърли една по него.
За разлика от предшествениците си, Обама създаде официална организация за пресяване на пощата - и обикновената, и електронната.
"Обама е първият президент, превърнал в наука този процес,
което е типично за личността му. Той въведе научна система за обработка на пощата", хвали Саслоу подхода на президента.
Екип от 50 младши сътрудници и 1000 доброволци сортират около 20 хил. писма на ден по категория - правосъдие, безработица, здравна реформа или имиграция, и по настроение.
Книгата разкрива, че Обама често се трогва от писмата и лично отговаря средно на едно-две всяка вечер.
Саслоу разказва как президентът споделил с него, че "писмата понякога го карат да се чувства тъй безпомощен, защото тези проблеми са толкова реални и спешни, а правителството действа толкова бавно, че понякога е принуден да признае, че не може да направи нищо, за да помогне".
Обама признал също, че в няколко случая написал чек или се обадил по телефона, за да помогне да се реши нечий проблем, защото чувствал, че "това е всичко, което може да направи".
Писмата в папката, която дават на Обама всяка вечер шест дни в седмицата, отразяват пропорционално общото съдържание на пощата.
Например ако 20 процента от писмата са от семейства на военни, той получава две такива писма във всекидневния си "пакет с домашни", или ако 50 процента от писмата са от безработни, пет от 10-те му писма са на тази тема.
По същия начин, ако две трети от писмата са негативни и една трета оптимистични, това ще бъде отразено съответно.
Повечето писма разказват подробно за проблемите и страданията на хората. Безработица, отнемане на жилище заради неплатена ипотека и икономически затруднения съставят огромната част от кореспонденцията.
И все пак книгата не е лишена от надежда.
Тя започва с разказа за жена, която пише до президента, след като остава без работа, бизнесът на партньора й фалира и банката взима къщата им.
Дни след като губи здравната си осигуровка, тя открива, че е бременна с второ дете. Книгата завършва с това как продала отговора на Обама на търговец на автографи за 7000 долара. Накрая книгата цитира отговора на Обама: "Нещата ще се оправят" (Things will get better).
