Ако светът иска да избегне катастрофата с климата

А ко светът иска да избегне катастрофата с климата, то ще трябва да се откаже от изгарянето на почти 90% от доказаните запаси на въглища, плюс една трета от петрола и половината от природния газ. Но вместо да прилагат политики, насочени към осъществяване на тази цел, правителствата продължават не само да субсидират производството на изкопаеми горива, но също така да използват ограничените публични ресурси за намиране на нови находища. Това трябва да се промени и то бързо, смята Лили Фьор, ръководител на отдел Екология и устойчиво развитие във фондация „Хайнрих Бьол“.

В усилията си да помогнат за тази промяна от фондацията са събрали и обобщили ключовите данни за въгледобивната промишленост в глобален мащаб.

Според Международния валутен фонд, след данъчните субсидии за въглища, отрасълът формира 3,9% от световния брутен вътрешен продукт през тази година и то ако се извадят екологичните щети, които нанася. В същото време само държавите от Г-20 са изхарчили 88 млрд. долара за проучвания за нови находища на изкопаеми горива, по прогнозни данни за 2015 г.

Наскоро публикуван доклад на Съвета за защита на природните ресурси сочи, че за периода 2007-2014 г. правителствата са насочили повече от 73 млрд. долара или над 9 млрд. долара годишно към проекти свързани с въгледобива.

Водещи инвеститори в сектора в глобален мащаб са Япония (20.0 милиарда долара), Китай (около 15 милиарда долара), Южна Корея (7 милиарда долара) и Германия (6.8 милиарда долара).

На практика публичните средства допълват и без това значителното частно финансиране за добива на въглища. Само през 2013 г., 92 водещи банки са отпуснали 71 милиарда долара за сектора или 5 пъти повече, отколкото през 2005 г. Тази индустрия произвежда значителна част от глобалните емисии на парникови газове и изглежда е решена да продължава да го прави.

От 1988 г. насам само 35-те водещи производители на въглища в света, както частни, така и държавни, са източник на една трета от общите емисии на въглероден двуокис, създадени от човечеството.

И все пак компаниите, добиващи фосилни горива, като цяло отказват да променят своите бизнес модели. Вместо това те работят активно за блокиране на усилията за ограничаване на глобалното затопляне, както на национално, така и на световно ниво, включително финансирайки кампании срещу възобновяемите енергийни източници и проучвания, отричащи парниковия ефект.

В същото време въгледобивната промишленост твърди, че играе незаменима роля в справянето с "енергийната бедност" - това е ограниченият достъп до съвременни форми на енергия, предимно електричество.

Вярно е, че енергийната бедност е огромен проблем, засягащ близо 1,2 милиарда души по целия свят.

Но въглищата не са решение. Дори последиците за здравето на хората от производството на въглища са ужасяващи.

Само през 2013 г. по света са умрели 25 хиляди работници с въглищна пневмокониоза. В Европейския съюз изгарянето на въглища е причина за 18 200 смъртни случая и 8 500 случая на хроничен бронхит годишно. В Китай, около 250 хиляди души умират всяка година заради въздействието на отровните газове и саждите от изгарянето не фосилни горива. Здравните разходи, свързани с проблема са огромни.

Въпреки това въгледобивната индустрия стабилно расте. Само 48-те най-слабо развити страни в света се очаква да харчат общо 50 млрд. долара годишно за въглища.

Вместо да получават субсидии, производителите на изкопаеми горива трябва да бъдат накарани да плащат за екологичните щети, които причиняват. В крайна сметка, само през миналата година, двете водещи американски компании в сектора – Chevron и ExxonMobil – генерираха печалби с обща стойност 50 млрд. долара.

Ако светът иска да има някакъв шанс за ограничаване на повишаването на температура на повърхността на земята до 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, без да прилага опасни и рискови технологии, глобалната енергийна система трябва се трансформира.

Първо и преди всичко, световните лидери трябва да се ангажират с постепенното спиране на използването на изкопаеми горива. Те трябва също така да сложат край на публичните субсидии за въгледобивната промишленост възможно най-скоро, в рамките на следващите няколко години, като същевременно гарантират, че най-бедните и уязвими общности няма да пострадат от рязко увеличаване на цените на енергията.

Освен това правителствата по света трябва да държат отговорни производителите на въглища и други изкопаеми горива за вредите, които техните продукти са причинили, включително и с налагане на допълнителни данъци и такси. В Рамковата конвенция на Обединените нации за изменението на климата има правило за обезщетения, които „замърсителят плаща“.

И накрая, за справяне с енергийната бедност, световните лидери трябва да увеличат финансирането за децентрализирани енергийни проекти с възобновяеми източници.

Успехът на индустрията на изкопаемите горива в опазването на собствените ѝ интереси се случва за сметка на здравето на нашата планета и на хората. Време е да реформираме глобалната енергийна система, като за начало спрем да изкопаваме въглищата и другите изкопаеми горива.