Джаз и поп певецът Васил Петров, когото често всички наричат българският Франк Синатра е роден през 1964 г. в София в семейство от баща геодезист и майка математичка.
През 1991 г. се дипломира в Консерваторията, факултет поп музика в София, а през 1992 и 1994 г. той е най-продаваният изпълнител в България.
Концентирал е в Хелзинки, Осло, Виена, Стокхолм, Лугано, Белград, Лилехамер и много други градове по цял свят.
С богатия си тембър и кадифен глас той печели не само сърцата на публиката, но и на специалистите, които го награждават многократно със статуетки "Златен Орфей".
През септември 2011 г. той получи и награда "Аполон Токсофорос" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница.
Свързваме името му не само с талант, но и с изключителна елегантност. Винаги стилен, малко известен факт за него, например, е, че обича да уплътнява свободното си време с разходки в планините, а досегът му до природата вярва, че го изгражда като хармонична личност.
Какво разказа Васил Петров за музиката, талантa и любовта му към пътешествията ден преди участието му в 18-ото издание "Салон на изкуствата", където на 26 април (петък) от 20:00 ч. в Зала 3 на НДК с Хилда Казасян, Орлин Павлов (Вж. ексклузивно интервю с Орлин за Vesti.bg) и оркестър "Биг Бенд Брас Асоциация", под ръководството на Ангел Заберски, ще представят съвместен концерт?
Научете в ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg
- Вие сте един от
най-значимите джаз и поп изпълнители на българската музикална сцена. Затова
няма как да не започна с въпроса как и кога се е зародила любовта Ви към
музиката и в частност с какво Ви привлече магията на джаза?
- Джазът е колкото специфичен, толкова и универсален стил музика, защото на практика от джаза произлизат всички жанрове на съвременната музика. Това сякаш малко хора го знаят. Джазът е и в основата на цялата популярна поп и рок музика на XX век, респективно и на XXI век. Да, някои стилове са по-опростени форми на джаза, но той е в основата на всичко. Затова и най-добрите музиканти са именно тези, които владеят този жанр, независимо после в кой стил се ориентират.
- Вие с какво си спомняте първото изпълнение на голяма сцена?
- С притеснението и по-скоро с вълнението, когато бях още съвсем млад и зелен, почти като дете (Смее се). Бях с, Бог да го прости, Вили Казасян, с бигбенда. Тогава беше пощрапулникът на голяма сцена. Не толкова си спомням репертоара, нито как съм пял. Естествено, спомням си пиесата, която изпълнявах, но повече си спомням за вълнението от голямата сцена.
- Казвате, че джазът е най-сложната музика. А може ли тогава да се каже, че усетът Ви към него е отражение на душата, на същността Ви?
-Предполагам (Смее се).
- Наричат Ви българският Франк Синатра. Предполагам това Ви ласкае. Но освен него, кои други имена бихте могли да назовете за свои учители в музикално отношение?
- Той е един от тях, наистина. Иначе сте права – идоли нямам, а по-скоро учители, на които се възхищавам. Сред тях, разбира се, са Тони Бенет, Марк Мърфи... И други певци от световната класика ми правят впечатление. Възхищавал съм им се и съм ги слушал в различни варианти.
- Казвате "световна класика". Любопитно ми е обаче отношението Ви към съвременния тип
музика и най-вече към развитието на българската поп музика. Имате ли някаква
позиция относно това накъде отиват нещата с младите Ви колеги?
- Нещата по-скоро отиват натам, накъдето всеки се е устремил. Натам, накъдето го води призванието му. Надявам се направленията да не са продиктувани от някакви мимолетни, незначителни прищевки и капризи. Както Милчо Левиев казва: "Няма лоши стилове и жанрове, има талантливи и бездарни музиканти". Един музикант, когато е талантлив и предназначен да се занимава с музика – независимо дали ще пее или ще свири, с какъвто и да е стил да се захване, той ще го прави на ниво и ще го прави талантливо.
- А освен поп и
джаз, коя е другата Ви страст? Предполагам рок?
- Да. Аз не разграничавам музиката, слушам всякакви стилове, стига изпълнителите да са талантливи.
- Как поддържате гласа си? Питам Ви, защото със сигурност на много млади музиканти и изпълнители би им било полезно да получат съвет от певец от вашата величина.
- Нищо
специално за гласа си не правя. По-скоро не се разпявам, това са си рутина и
професионализъм, които си идват с първите песни, които са в по-лежерни
тоналности и не ме напрягат много. Но по принцип човек трябва да има грижа за гласа си, особено
хората, които прохождат в пеенето – трябва да могат да се грижат за гласа си,
без да прекаляват и да го превръщат в някакво капризно състояние, при което и
най-малката настинка ще го извади от строя. Гласът трябва да е кален, един
професионалист трябва да може да пее във всякакви състояния. Както моят
преподавател Ангел Заберски – старши казваше: "Когато си болен, трябва да пееш
най-добре" (Смее се). Но така както един изпълнител трябва да се грижи за
външния си вид и за фигурата, така и за гласа си – определено.
- Вие сте се изявявали на много международни сцени – в Хелзинки, Осло, Виена, Белград и много, много други. Любопитно ми е според Вас къде публиката е най-сърдечна и какви са особеностите на различните култури?
- Публиката е еднаква в този смисъл на възприятия, че ако поднесеш нещо хубаво – независимо дали в Америка или в Япония, тя е еднакво благоприятна към нещата, които чува, стига да са на ниво. Но трябва по някакъв начин да я завладееш. Например, японската публика е по-сдържана. Това разбира се не означава, че е по-малко емоционална, просто преживяват по друг начин, не толкова явно изказват чувствата си. И все пак, когато завладееш една публика, независимо в коя точка на света си, можеш да правиш каквото си искаш. Е, процесът на завладяване е сложен – понякога или ти се получава, или не ти се получава (Смее се). Както се казва, проста работа е, но не за съвсем прости хора.
- След толкова много пътешествия има ли някое място, на което сте се усетили, че се чувствате най-добре и на място не само като изпълнител, но и като човек изобщо?
- О, навсякъде светът има различни красоти – различни екзотични и не толкова екзотични места. Не мога да определя някое конкретно място. В България, например, има много красиви места, които посещавам, защото аз пътувам интензивно и в страната. Тук има много хубави кътчета – и по планините, и по Черноморието, и къде ли не. Родопите и Смолянска област ми е едно от любимите места в България, Рила и Пирин също. В чужбина – миналата година имах концерт в Алпите, на 1800 метра височина. Това е едно място също с изключителна природа. Изобщо места, където мога да се раздвижа и да се разходя в планината. В Скандинавските страни пък има други красоти, а и надолу, на юг, също е интересно - около островите на Хърватия, където има близо 900 острова. Навсякъде по света има красоти, за които човек трябва да намира време да им се отдава. Да се наслаждава на Божиите творения.
- Говорите с някаква възхита към природата. Това ли всъщност е Вашето хоби – животът сред природата?
- Да, може да се каже, че е така. Това е отдавна известен факт, че колкото по-близо е човек до природата, толкова по-добре и хармонично се развива. Така че е задължително за всеки един от нас максимално често да бъде близко до природата и сред нея.
- И да я ценим все пак...
- О, да, да! Трябва да я ценим и да се стремим да не я разрушаваме. Трябва да си я пазим, защото тя е много деликатна и лесно можем да я съсипем. Но има и друго нещо. Често не подозираме какво богатство имаме. Като тук, до София. Витоша, например, е планина до самия град, почти в него. Служи за туризъм, за разходки, за планинска аеробика. Вместо човек да ходи в прашните фитнеси, да отиде и да спортува на Витоша.
- Нека поговорим все пак и за тазвечерния концерт "Изкуството на бигбенда", където ще излезете на една сцена с Хилда Казасян, Орлин Павлов, Ангел Заберски. Какво може да очаква българската публика?
- Интересен репертоар от моя страна, а и от страна на останалите солисти – Орлин и Хилда. Някои нови, други стари неща, които публиката познава. Много ще е интересно. Освен това аз с Ангел работя отдавна, той ми е нещо като музикален продуцент и директор на мои проекти.
- В момента работите ли върху нови проекти – независимо дали записи или пък концерти?
- В Русия и Германия, както и в Украйна ми предстоят концерти. Публиката може да очаква и нови звукозаписни проекти.
- Приближават светли дни – Великденските празници. Мислили ли сте как ще ги посрещнете?
- Да, живот и здраве ще бъда в Родопите. Моите родители имат точно на Великден годишнина от сватбата си и то юбилейна, така че ще направим едно хубаво чеверме там, между Смолян и Чорбаново.
- Какво пожелавате на читателите на Vesti.bg?- Да бъдат здрави и да си отварят ушите и очите за хубавото изкуство, което може да ги направи щастливи и освен това да ги облагороди малко.
- Аз пожелавам на Вас да продължавате да бъдете част от това изкуство.
- Благодаря! Дай Боже!
