М узиката на испанците от "Чамбао" (Chambao.es) е истинска наслада за ушите.
Здраво стъпили върху бавното темпо, те сякаш отговарят на забързаното ежедневие на градския живот.
"Чамбао" бива сформирана чрез "щастливо" (както самите те го определят) смесване на чувствителността, страстта на фламенкото, три-четвърти ритъма, тангото, румбата и електронния звук.
Така уникалният микс от фламенко фюжън и инструментална музика се превръща в продукт с испанско, но и космополитно звучене.
С думите "музиката е живо същество и като такова трябва да се развива, да расте и да се адаптира към своята околна среда" "Чамбао" обещават да изненадат верните си български почитатели по време на музикалния фестивал "Елевейшън" (Elevation.bg), който ще се проведе на 23 и 24 юни с откриващо парти на 22 юни.
Не само с още по-чувствени парчета, родени от хармонията между традицията и технологиите, но и с нещо повече от музика – тяхното нестихващо желание за осмислено съществуване.
Какво е посланието, което носи новият албум на групата, как си почива един музикант и може ли да се живее без песен, разказва Мария дел Мар Родригес в ексклузивно интервю:
- Само преди дни групата издаде петия си албум - Chambao. Разкажи ми повече за него.
- Това, което го прави специален, е десетата годишнина на групата. Може би това е краят на един етап и началото на друг, не знам... Във всеки случай има теми, които звучат по нов начин, и песни, които напомнят на предишни албуми на "Чамбао". Винаги търсим истории, които да бъдат разказани, преживявания, които да те карат да напишеш нови неща. Този път може би им отделихме повече време, за да бъдат специални за юбилея ни.
- А защо реши именно той да носи името на групата?
- В началото обмислях различни заглавия, но после си казах: "Защо изобщо да го озаглавявам?" Може би избрахме това име, за да го разграничим по някакъв начин, а и в действителност нито един албум на "Чамбао" не се казва "Чамбао". Не целях нищо. Да му сложа това заглавие беше като да поставя финал на един десетгодишен цикъл с пет диска и да дам началото на нов етап. Няма конкретни причини, просто ми се стори добре да не му слагам заглавие.
- Коя е водещата тема в новия албум?
- Първият сингъл, който избрахме, е Lo mejor pa ti ("Най-доброто за теб"). Това е най-тъжната песен в албума. Пуснах я на семейството ми и имаше голям рев. Разчуства те. Беше смесица от неща, които изживявам в обкръжението ми, на лично и не само на лично ниво, а при заснемането на клипа се опитахме да пресъздадем опита ни да спасим света.
Идеята е, че някои неща правим добре, а други – не. И тези, които не правим добре, може да опитаме да подобрим, започвайки едно по едно... Промяната генерира промяна, ако ти се промениш, може и средата около теб да се промени.
- Какво те вдъхновява най-силно при писането на песни – не само за последния албум, но и при предните?
- Това е диск, в който сме записали опита от този край, малко от средата, която ме заобикаля, стари песни, други от сега. Присъства още темата за мечтите, като обясняваме, че няма нищо лошо в това да имаш илюзии, които да ти помагат да продължаваш напред.
- Пееш единствено и само на испански. Защото с групата сте верни на културата и езика си или защото сте се ориентирали към друг пазар?
- Пея на испански, защото това е нашият език и така с "Чамбао" се изразяваме най-добре.
- Мислиш ли, че песента трябва да бъде изпълнена на английски, за да е разбрана от меломаните или музиката няма език?
- Музиката няма език, нито от бариери. Тя е универсална и предава чувства.
- Можеш ли да си представиш живота си без музика?
- В моя случай мисля, че не мога да си го представя... Невъзможен е.
- А ако не се занимаваше с това, какво щеше да правите?
- Не си представям живота си без музика!
- Обикновено всички се разтоварваме с музика. А с какво се разтоварваш ти?
- Обичам да бъда със семейството и приятелите ми и да им посвещавам цялото време, което мога.
- Това няма да е първото посещение на групата в България. Всъщност вие сте свирили в едни от най-големите градове – София, Пловдив, Варна, Бургас. Какво е впечатлението ти от българската публика?
- Много хубави спомени имам от хората тук и от това, че пеят песните ни, въпреки че са на друг език. Беше нещо много специално, което се надяваме да усетим отново.
- А с какво си запомнила страната ни? Какво ти е направило най-силно впечатление?
- Спомням си концерта през 2008 г. в София. Напълнихме залата, като повечето бяха местни хора. Цялата нежност, която получихме, екзалтираната публика. Не мислехме, че нещо такова изобщо е възможно. Това му е хубавото – понякога си уморена от куфари, липсва ти средата, но опознаваш места, на които никога не си мислила, че ще бъдеш и "потъваш" в други хора, а освен това разширяваш мирогледа си.
- С какво ще изненадате българската публика този път на сцената на "Елевейшън"?
- Замислено е концертът да бъде простичък, т.е. без големи екрани и завеси. Ще бъде нещо семпло – на сцената ще бъдем просто ние - седем музиканти и една певица, които се опитват да се забавляват. Не искам да впечатлявам с излишна претруфеност, залагам на простота и естественост, така че всички да се насладят на музиката.
Освен това няма да участват някои от музикантите, които помогнаха за записването на диска, но например Амир (музикант, който живее в Мадрид) ще се включи с лютня, бузуки и мандолина. Коку Хименес ще е на ударните, Хуан Ередиа – на перкусиите, Тони Кантеро – на китарата, Тони Ромеро – на клавирите. Роберто Кантеро ще е на духовите и семплера. Оливер на баса и... Това ще е концертът – седем музиканти и една певица на сцената.
