П очитаме паметта на преподобния Герасим, християнски подвижник от пети век.
Той бил родом от област Ликия в Югозападна Мала Азия. Произхождал от заможно семейство, но в стремежа си да води духовен живот той раздал на бедните своето имущество и отишъл да се подвизава в прочулата се със своите отшелници пустиня Тиваида в Горен Египет. Там попаднал под влиянието на еретици монофизити (които признавали у Богочовека Христос само божествена природа) и дори станал защитник на учението им.
След време обаче му се отдала възможност да отиде на поклонение в Йерусалим. Там, в Палестина, Герасим се запознал с известния подвижник Евтимий Велики. Преподобният с мъдрите си поучения успял да върне Герасим в православната вяра и той решил да остане като отшелник в пустинно място край долното течение на река Йордан, недалече от обителта на свети Евтимий. Строгият подвижнически живот на Герасим скоро привлякъл и други монаси, които пожелали да го имат за свой духовен наставник. Така постепенно се образувал манастир, на който преподобният Герасим станал игумен.
Той установил в своята обител най-строг начин на живот и сам давал на братята пример на съвършена безкористност и строго въздържание. Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и се хранели съвсем оскъдно. В събота всички се събирали в храма на манастира за света литургия, за да вземат причастие, след това обядвали на обща трапеза.
В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета, за да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. През Великия пост преподобният се оттеглял в пустинята Рува, за да се отдаде на духовен живот. Станал образец на монашески живот през всички векове. Свети Герасим починал в дълбока старост в 475 г. Обителта му съществува и днес.
Името Герасим е от гръцки произход и означава „почитан“ или „уважаван“.
Имен ден празнуват Герасим, Гера, Герчо, Геро, Гюро.
