Как Александрина Пендачанска взриви една камерна зала

С з зключителен концерт на сопраното Александрина Пендачанска и пианиста проф. Семьон Скигин снощи Международният музикален фестивал "Софийски музикални седмици" достигна трудно постижим връх.

Пендачанска разчупи строгия протокол и в началото представи пред публиката в Зала 9 на Националния дворец на културата осъществената си мечта да подготви рецитал заедно със забележителен майстор на акомпанимента и интерпретацията на камерна музика като професор Скигин.

Програмата съдържаше руска и френска музика - романси от Михаил Глинка  и Сергей Рахманинов и песни от Гарбиел Форе и Морис Равел.

Александрина разказа също, че преди 24 години е пяла за първи път песните на Равел на своя първи рецитал в същото зала заедно със свои близки - дядо й виолончелиста Бончо Бонев, леля й, пианистката Антонина Бонева и флейтиста Христо Христов.

Първото представяне на тази програма на 4 септември беше в Пловдив в рамките на фестивала "Дни на музиката в Балабановата къща". Предстоят концерти на фестивали в Швейцария и Франция.

Пендачанска описа също как преди време чула албум със записи на песни от Глинка с участието на Скигин и веднага пожелала да музицира с него. Пианистът, който живее и работи в Берлин, пък се възхитил от нейно изпълнение също в произведение на Глинка - в операта "Руслан и Людмила" в Болшой театър.

Тогава, след премиерата в Москва, се срещнали и така започнало сътрудничеството им, което смятат за предопределено и което очевидно ще продължи.

Възторгът на публиката снощи извика музикантите и за два биса, които окончателно подлудиха хората: "Бре, Стояне!" от Парашкев Хаджиев и "Нани ми, нани, Дамянчо!" от Любомир Пипков...

В интервю преди време Алекснадрина Пендачанска каза за пеенето на български език: "Усещането е съвършено различно. И много по-приятно - да пееш на родния си език. Колкото мога повече, ще пея на български, защото е рядко удоволствие. Просто е друго. Колкото и добре да говориш един чужд език и да си свикнал да пееш на него, никога нищо не може да ти компенсира това, с което си отрасъл. Фонетично човек свиква с определени звуци от ранно детство.

Аз съм абсолютно убедена, че и те допринасят за развитието на гласа, не е случайно, че има някои народи с много големи певци, други народи - с нито един, колкото и да се опитват. Има езици, които са изключително неудобни и невокални, има други, които помагат. Аз съм сигурна, очевидно е, доказват го всички наши певци, че българският език е удобен и за пеене. За мен най-много прилича на руския. Повече отколкото на италианския..."

От съпруга на Пендачанска Найо Тицин, на когото снощи тя посвети една от песните на Форе, Вести.бг научи, че през септември, на Празниците на изкуствата "Аполония" предстои българската премиера на неговия филм "Да разкриеш Саломе". Това е документ за постановката на операта на Рихард Щраус в Санкт Гален, Швейцария, която българската звезда превърна в сензация с невиждани естетика и емоционален опит (вижте трейлър на филма).