Днес се навършват 120 години от рождението на Джон Роналд Руъл Толкин.
За поколения фенове на фентъзи литературата той ще си остане завинаги "бащата" на класиките "Властелинът на пръстените" и "Хобитът" (дълги години позната на родните читатели като "Билбо Бегинс или дотам и обратно").
Сигурно всяко българско дете, докоснало се до историята за Билбо, си спомня първия път, когато е разлистило страниците на книжката, на чиято корица се мъдреше симпатично дребничко същество с космати крака.
Разказът отвежда в свят, който не приличаше на нищо, което малките читатели у нас бяха виждали дотогава.
Фантастичните герои и увлекателният разказ за невероятните им приключения пленяват въображението и те карат през следващите месеци и години многократно да се се връщаш към тази изумителна книга.
После по родните книжарници и сергиите на пл. "Славейков" се появи и "Властелинът на пръстените" и вече нищо не беше същото.
С изключителна последователност Толкин изгражда цял един свят – светът на Средната земя, населен с герои, злодеи и приказни същества.
Свят със собствена богата история, митология, дори със собствени езици, сътворени отново от гения на професора по филология.
Голяма част от ранната история на този свят, послужила за основа на "Хобитът" и "Властелинът...", е събрана в другото прочуто произведение на автора - "Силмарилион", публикувано след неговата смърт от сина му Кростофър.
В личния си живот Толкин показва същата упоритост и креативност, която характеризира и работата му.
Писателят среща бъдещата си съпруга Едит, когато е едва 16-годишен. Настойникът на Толкин –католически свещеник, забранява на младежа да се вижда и дори да пише на 3 години по-голямата протестантка, защото се опасява, че тя ще попречи на учението му.
Наложеното "ембарго" трябвало да продължи докато Толкин стане на 21 години. Влюбеният изчаква да навърши определената възраст и още в първите минути след полунощ предлага брак на своята избранница. Двамата остават заедно до смъртта си.
Толкин гравира на надгробния камък на Едит името, с което я е наричал – Лутиен. На собствената си плоча пък заповядва да бъде добавено името, с което тя се е обръщала към него – Берен.
Лутиен и Берен са герои от митологията, създадена от самия Толкин и символизират чистата и наглед невъзможна любов, която преодолява всички препятствия и забрани.
Толкин пише своя шедьовър "Властелинът на пръстените" в периода 1937-1949 г., но може да се каже, че цялата му работа дотогава е подготовка за създаването на труда на живота му.
Когато трилогията най-после излиза през 1954-1955 г. авторът вече е доста скептичен дали някой въобще ще я чете.
Втората световна война е приключила преди десетилетие, светът е навлязъл в нова епоха, Толкин се опасява, че посланията, които отправя вече няма да вълнуват никого.
"Властелинът..." обаче жъне изключителен успех и се превръща в третата най-продавана книга в историята (четвъртата е "Хобитът").
Причината за тази неугасваща популярност най-вероятно се крие във факта, че в творчеството си Толкин развива универсалните теми за приятелството, верността, честта и достойнството, любовта, но и за предателството, подлостта, изкушението от властта.
Може би най-важното послание обаче е, че дори и в най-мрачните мигове и изправен лице в лице със смъртна опасност, човек трябва да запази надеждата, че доброто и справедливото ще възтържествува.
Авторът дори измисля нов термин – eucatastrophe (би могъл да се транскрибира като "еукатастрофа"), който описва внезапната промяна от лошо към добро и носи обратното значение на катастрофа.
Централно място в книгите заема и още една идея – че дори и най-малкото и незначително същество притежава силата да промени света.
Във "Властелинът..." Толкин засяга и съвсем съвременно звучащи теми като например тази за дезинформацията и какво мощно оръжие представлява тя.
Авторът измисля палантира – магическа каменна сфера, която позволява на героите да видят какво се случва далеч от тях, но често ги води до погрешни изводи.
Толкин показва как това може да повлияе на действията на хората, да ги накара да мислят, че са безсилни да променят каквото и да е. Внушението е, че именно тогава се отказваш, злото побеждава и вече наистина няма какво да се направи.
С умелото си перо Толкин възражда жанра фентъзи, а работата му оставя непреходен отпечатък върху изкуството и масовата култура през следващите десетилетия, та чак до наши дни.
Произведенията на големия автор вдъхновяват множество творби в литературата, музиката, изобразителното изкуство, киното.
Може би най-голяма известност доби филмовата трилогия "Властелинът на пръстените", режисирана от един от най-големите фенове на книгата – Питър Джаксън. Поредицата спечели общо 17 Оскара, 11 от които за епилога – "Завръщането на краля".
А в края на тази година предстои премиерата и на "Хобитът", разбира се пак под режисурата на Джаксън. Милионната армия от отдадени Толкин-фенове вече тръпне в очакване.
