Книгата започва така:
„Хитлер е строял социализъм. И Сталин е строял социализъм.
Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение.
И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища - за отклонение от генералната линия.
Хитлер е имал четиригодишен план. Сталин - петгодишни.
При Хитлер една партия е била на власт, останалите - в затвора.
И при Сталин една партия е била на власт, останалите - в затвора.
Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път - такива като Рьом и неговото обкръжение.
Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.
Главните празници в империята на Сталин са били 1 май, 7-8 ноември. В империята на Хитлер - 1 май, 8-9 ноември.
Хитлер е изтребвал хората с милиони. И Сталин - с милиони.Хитлер не се е окичвал с ордени и Сталин не се окичвал...
Къде е тогава разликата? Разликата е във формата на мустаците..."
Но, добавя авторът Суворов, има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин - за борба за мир и прогрес.
"За да не може Хитлер да удържи завзетите европейски страни, Западът е потапял германски кораби, бомбардирал е германски градове, а после е стоварил на Европейския континент свръхмощна армия.
А за да успее Сталин да завземе и удържи другата половина от Европа, Западът е подарил на Сталин стотици бойни кораби, хиляди бойни самолети и танкове, стотици хиляди най-добри в света военни автомобили, милиони тонове първокачествено гориво, боеприпаси, продоволствие и пр. и пр."
В книгите си Суворов търси отговор на болезнени въпроси, за които мнозина в Русия и до днес предпочитат да мълчат:
Как е станало така, че Сталин е загубил войната, която е подготвял цял живот?
Защо включването на Съветския съюз във Втората световна война през август 1939 г. е било толкова бляскаво, а краят - толкова печален?
Защо Втората световна война е завършила за Съветския съюз с така наречената „велика победа", която се е оказала по-лоша от всяко поражение?
Виктор Суворов е псевдоним на Владимир Богданович Резун - съветски офицер-разузнавач от украински произход. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на Съветската армия, изпратен е в Женева, където четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН.
През 1978 г. бяга и поисква политическо убежище във Великобритания, за което е осъден задочно на смърт от Върховния съд на СССР. Присъдата му не е отменена.
Суворов преподава във военна академия във Великобритания.
Поредицата е съставена от: "Ледоразбивачът: Кой започна Втората световна война" (1996), "Денят "М" (2002), "Последната република" (в три части - 2006, 2007, 2009).
Още в "Ледоразбивачът" 62-годишният днес Суворов излага хипотезата, че през 1941 г. Сталин e подготвял нападение срещу Германия, но бил изпреварен от Хитлер с няколко седмици.
„Разгромът" е преведена на български от Здравка Петрова и е издадена, както и другите книги на Суворов, от "Факел експрес" (fakelexpress.com).
Последвайте ни
