Г радската митология трябва да залегне в изграждането на образа на София пред света. Тази идея лансира експертът Георги Лозанов днес по време на дискусия "София: Толкова близо, толкова далече", инициирана от Асоциацията за развитие на София и НДФ "13 века България" в рамките на Софийския международен панаир на книгата в НДК.
Според Лозанов, ако ги има разказите и митовете за града, те ще залегнат в картините, песните, изкуството като цяло, и ще се предават "от уста на уста".
Той даде пример с паметника на Патриарх Евтимий, наричан от всички Попа, който от години е емблематично място за срещи на младите хора и откъдето започва нощният живот.
Кварталът на толерантността, който описват църквата "Света Неделя", джамията и синагогата в центъра на София, също според Лозанов пренася в друг град - на културно многообразие. Като друга възможност за изграждане на идентичността на София експертът открои лайфстайла, защото по думите му той влиза в човека и го отличава от останалите. Всичко това става с удоволствие, което не трябва да се свързва както сме свикнали с грях, а в съвременния свят означава щастие, коментира Георги Лозанов.
По думите му една градска идентичност минава през удоволствието.
В този смисъл София има потенциал да се превърне в град на удоволствието, без да се свързва с нещо пикантно,
отбеляза той и добави, че българската столица е един от малкото градове с толкова заведения за хранене с качествена храна. Колкото повече София има граждани, които се борят за правата си, показват своя граждански гняв, толкова повече този град ще има лице и идентичност, смята Лозанов.
Той даде пример с Пражката пролет и как Прага се е превърнала в град-хит, именно защото е имала гражданска слава. Заместник-кметът на София Тодор Чобанов се съгласи, че всяко емблематично място в столицата може да има своята градска митология.
"Жълтото паве", например, може да стане културна ценност, като се изчисти от политическия си символ, смята той.
По време на дискусията съвременни български художници от чужбина представиха опита на страните, в които творят, за популяризирането на културните продукти.
Софийският международен панаир на книгата бе открит днес, 10 декември, от столичния кмет Йорданка Фандъкова.
Тазгодишното издание на най-големия книжен форум в България ще впечатли посетителите с мащаба си, представяйки повече от 200 изложители на над 1280 кв.м. площ, десетки български и чуждестранни писатели, три сцени и четири етажа, изпълнени с книги, съобщават организаторите.
Почетен гост на панаира е град Москва, който ще бъде представен с уникален щанд и отделна сцена, посветена на московската култура. Всеки ден, от вторник до неделя, Централното фоайе на НДК ще бъде място за най-разнообразни събития – кръгли маси, срещи с автограф, презентации на книги, прожекции на най-нови детски анимационни филми, видеолекции по руска литература, майсторски клас по писане на приказки, конкурс за детски илюстрации и много други.
От 10-ти до 15-ти декември посетилите в НДК ще се запознаят отблизо и с литературата и културата на Норвегия, Финландия, Швеция, Чехия, Унгария, Иран, Китай. Сцената на културната програма (литературен кът) на СМПК ще бъде разположена на 3 етаж. Специално за панаира пристига Карел Бартак от Генерална дирекция "Образование и култура" на ЕК, който ще представи подпрограма "Култура" по програма "Творческа Европа".
Асоциация "Българска книга", съвместно с Асоциация за развитие на София и фонд "13 века България" представят на 10 декември дискусия на тема: "София: Толкова близо, толкова далече". В дискусия ще участват съвременни български художници от чужбина.
На 11 декември, в 20:00 ч. ще станат известни носителите на годишната награда на АБК "Златен лъв". Наградата се връчва в две категории: за най-добър издателски проект – присъжда се от експертно жури за книга или поредица от книги с оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура, които се отличават с добро полиграфическо изпълнение; и за издателски проект с най-голяма обществена значимост – присъжда се за книга или поредица от книги, които разглеждат важни за обществото проблеми и са предизвикали широк обществен и медиен интерес.
В рамките на Софийския международен панаир ще се проведе и първият Софийски международен литературен фестивал. Идеята е фестивалът да се провежда ежегодно и да се превърне в най-представителния литературен форум у нас, събиращ автори от всички страни. Всяка година международното участие в събитието ще има различен регионален акцент. За първото издание на фокус са Балканите.
Мраморното фоайе в Националния дворец на културата се превръща в литературна сцена за писатели, преводачи, читатели от 8 балкански държави – България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Македония, Гърция. Те ще демонстрират, че за литературата не съществуват граници. Специално за фестивала в София пристигат Михайло Пантич (Сърбия), Анте Томич (Хърватско), Дан Лунгу (Румъния), Владимир Арсениевич (Сърбия), Алеш Дебеляк (Словения), Ненад Величкович (Босна и Херцеговина), Гоце Смилевски (Македония), Димитрис Нолас (Гърция). За участие във фестивала идват и живеещите в чужбина български писатели Захари Карабашлиев, Мирослав Пенков, Капка Касабова.
