Ми истерството на земеделието и хранителните продукти обмисля създаването на достъпен за потребителите сайт, който да следи за прозрачността при формирането на цените на хранителните продукти. Това съобщи пред Би Ти Ви земеделският министър Мирослав Найденов.
"Има
доста голяма разлика в различни вериги или квартални магазини. Има и
разлика между предлагането на цените и на доставните цени", констатира министърът.
Той обясни, че вече е почерпан опит от френска и от испанска страна за създаването на орган, който да следи цените по цялата верига - производител,
преработвател, търговец. Този орган ще упражнява мониторинг и когато бъдат
открити изкривявания в цената, ще се искат обяснения, посочи Найденов. Той допълни, че има
тенденции за подобни нарушения в основни продукти.
Според производителите
обаче тази система за контрол все още е висяща във въздуха. Те се
опасяват и исканията на обяснения да не се превърнат във война срещу
тях. Те разясниха и от какво най-вече зависят цените на основни хранителни продукти.
Цената на хляба
При
производството на хляб цената на основната суровина - брашното, зависи
основно от мащаба на производството, но обикновено варира между 50 и 60
ст., обясни Георги Попов - председател на Асоциацията на
хлебопроизводителите "Хляб за България". Като се включат и разходите за
вода, енергоносители, транспорт, заплати, амортизация, килограм от
насъщния придобива стойност от 1,60-1,70 лв.
Ако се чудите
защо обикновено хлябът в магазина е по-евтин, виновен за това е сивият
сектор: "Когато не си плащаш ДДС, пада цената. Не можеш да продадеш хляб
за 1,60 лв. на крайния потребител. Националната статистика също го
показва - брашното с фактура е 420 хиляди тона, консумацията ни е над
900 хиляди", обясни Георги Попов. Той допълни, че почти всички
производители са принудени да стигат да укриване на данъци и доходи: "За да оцелееш, трябва по някакъв начин да продаваш този продукт".
Цената на млякото и млечните продукт
При
млечните продукти около 60% от себестойността се дължи на основната
суровина, а 20-25% отиват за енергоносители, отбеляза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По
думите му в момента не се говори за печалба в този сектор, а за
оцеляване. "Най-показателен факт е - обърнете се към търговските
банки и вижте колко производители искат разсрочване или нови кредити",
обясни той.
Ако трябва да си говорим в прости сметки, за един
килограм кашкавал са необходими 10,5 литра мляко. Така като се добавят
и другите разходи, калкулацията показва около 11 лв. цена за килограм.
Когато се начисли и ДДС, тя скача на 13 лв., а след това идва и
надценката от страна на търговците на едро и дребно.
Зоров е категоричен, че е необходима прозрачна система за
ценообразуване, тъй като накрая виновни ще се окажат производителите.
Той допълни, че тяхната реална печалба е около 1-2 стотинки на хляб, а
при търговците вече е от 10 до 20 пъти повече.
Цената на олиото
Докато в
началото на реколтата слънчогледът се е продавал за около 600 лв. за
тон, декември вече стойността му е 900-1000 лв. за тон, заяви Яни Янев, председател на Съюза на производителите на растителни масла и
маслопродукти в България. За литър
олио, по думите му, са необходими между 2,6 и 3 кг. слънчоглед. После в цената влизат
разходите за рафиниране, бутилиране и транспорт. Така средно литър олио
излиза от производителите на стойност около 3 лева. Янев
даде за пример Германия, където от една страна ДДС за храните е 7%, а
от друга предприятията са в пъти по-конкурентоспособни от българските.
"Усилията трябва да се насочат към създаване на такива предприятия и
нашата суровина да не се изнася навън. Имаме капацитет да преработим
реколтата от 1 милион и 400 хиляди тона", категоричен бе той.
В магазина ситуацията е различна
Там
надценката варира между 18 и 25%, обясни Божидар Петракиев - управител
на магазин.
"Необходима е температура за поддържането на продуктите,
заплати. Американските учебници, които съм чел, казват, че нормалната
надценка е 25-28%", отбеляза той пред Би Ти Ви.
Източник:
Гергана Костадинова, БГНЕС
