"Има доста голяма разлика в различни вериги или квартални магазини. Има и разлика между предлагането на цените и на доставните цени", констатира министърът.
Той обясни, че вече е почерпан опит от френска и от испанска страна за създаването на орган, който да следи цените по цялата верига - производител, преработвател, търговец. Този орган ще упражнява мониторинг и когато бъдат открити изкривявания в цената, ще се искат обяснения, посочи Найденов. Той допълни, че има
тенденции за подобни нарушения в основни продукти.
Според производителите обаче тази система за контрол все още е висяща във въздуха. Те се опасяват и исканията на обяснения да не се превърнат във война срещу тях. Те разясниха и от какво най-вече зависят цените на основни хранителни продукти.
Цената на хляба
При производството на хляб цената на основната суровина - брашното, зависи основно от мащаба на производството, но обикновено варира между 50 и 60 ст., обясни Георги Попов - председател на Асоциацията на хлебопроизводителите "Хляб за България". Като се включат и разходите за вода, енергоносители, транспорт, заплати, амортизация, килограм от насъщния придобива стойност от 1,60-1,70 лв.
Ако се чудите защо обикновено хлябът в магазина е по-евтин, виновен за това е сивият сектор: "Когато не си плащаш ДДС, пада цената. Не можеш да продадеш хляб за 1,60 лв. на крайния потребител. Националната статистика също го показва - брашното с фактура е 420 хиляди тона, консумацията ни е над 900 хиляди", обясни Георги Попов. Той допълни, че почти всички производители са принудени да стигат да укриване на данъци и доходи: "За да оцелееш, трябва по някакъв начин да продаваш този продукт".
Цената на млякото и млечните продукт
При млечните продукти около 60% от себестойността се дължи на основната суровина, а 20-25% отиват за енергоносители, отбеляза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По думите му в момента не се говори за печалба в този сектор, а за оцеляване. "Най-показателен факт е - обърнете се към търговските банки и вижте колко производители искат разсрочване или нови кредити", обясни той.
Ако трябва да си говорим в прости сметки, за един килограм кашкавал са необходими 10,5 литра мляко. Така като се добавят и другите разходи, калкулацията показва около 11 лв. цена за килограм. Когато се начисли и ДДС, тя скача на 13 лв., а след това идва и надценката от страна на търговците на едро и дребно.
Зоров е категоричен, че е необходима прозрачна система за ценообразуване, тъй като накрая виновни ще се окажат производителите. Той допълни, че тяхната реална печалба е около 1-2 стотинки на хляб, а при търговците вече е от 10 до 20 пъти повече.
Цената на олиото
Докато в началото на реколтата слънчогледът се е продавал за около 600 лв. за тон, декември вече стойността му е 900-1000 лв. за тон, заяви Яни Янев, председател на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. За литър олио, по думите му, са необходими между 2,6 и 3 кг. слънчоглед. После в цената влизат разходите за рафиниране, бутилиране и транспорт. Така средно литър олио излиза от производителите на стойност около 3 лева. Янев даде за пример Германия, където от една страна ДДС за храните е 7%, а от друга предприятията са в пъти по-конкурентоспособни от българските.
"Усилията трябва да се насочат към създаване на такива предприятия и нашата суровина да не се изнася навън. Имаме капацитет да преработим реколтата от 1 милион и 400 хиляди тона", категоричен бе той.
В магазина ситуацията е различна
Там надценката варира между 18 и 25%, обясни Божидар Петракиев - управител на магазин.
"Необходима е температура за поддържането на продуктите, заплати. Американските учебници, които съм чел, казват, че нормалната надценка е 25-28%", отбеляза той пред Би Ти Ви.
Източник: Би Ти Ви
Последвайте ни
