Зърнена криза в страната няма - има запаси от 1,5 млн. тона пшеница при необходими до новата реколта един милион тона.
Това каза пред журналисти днес в Министерския съвет министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
От реколтата през 2010 г. са изнесени около 1,5 млн. тона.
Не можем да наложим, а и не се налага, забрана за износ на зърно -
това може да направи ЕК. В страната са внесени три хиляди тона висококачествена пшеница за подобрител но това е минимално количество, каза още той.
Министърът посочи, че не може да коментира цените на хляба, но Комисията за защита на конкуренцията вече се е сезирала за поскъпването на хляба. По думите му то може да бъде определено като картелно, защото в ЕС няма практика браншови организации да коментират цени.
България произвежда годишно около 4 млн. тона пшеница при над 650 млн. в света. Тоест на нас се пада около 0,8% от общото количество и съответно не можем да контролираме цените на пшеницата, защото тя е борсова стока, каза Найденов.
Държавата може да прави интервенция на пазара само когато цената е ниска и падне под 101 евро на тон,
а не когато е висока, добави министърът.
Никой не може да задължи търговците да продават - те може да изчакват още по-високи цени, но е възможно цената да падне и те да загубят. Няма сериозна мелница, която да няма запаси за поне няколко месеца, каза Найденов.
Макар че се говори за цени от 1,40 лв. за един килограм хляб, всеки може да види на какви цени се предлага хлябът в големите търговски обекти. Цените може да се вдигнат само в малките населени места, където конкуренцията е по-малка, но не случайно КЗК се е сезирала за картелно споразумение, каза Найденов. По думите му
може да има осъдени хлебари за картелно повишаване на цената,
както е станало с производителите на олио.
Опозицията търси тема извън СРС-тата, по която да се упражнява, дали ще е хлябът или тютюнът, няма значение, каза Мирослав Найденов.
Синята коалиция внесе днес промени в закона за съхранение и търговия със зърно, които целят
да бъде възстановен стратегическият държавен резерв от зърно.
Той рябва да бъде 300 хил. тона хлебна пшеница и 250 хил. тона фуражна пшеница.
Съпредседателят на коалицията Иван Костов, който е и един от авторите на проекта, посочи, че целта е да се гарантират потребностите на страната при настъпване на кризисни ситуации. В момента не можело да се говори за криза, имало "нощно шеметно повишаване на цените на зърното и специално на хлебната пшеница", което крие рискове за цените на хляба.
Проектът предвижда Министерският съвет да осигурява бюджетните средства, необходими за попълване на резерва.
Нормалната цена, на която
през лятото може да бъде набавен резерв от 300 хил. тона хлебна пшеница, е 200-220 лв. за тон,
уточни Иван Костов. Това според него няма да бъде тежест за бюджета, защото парите на практика не са изразходвани, а инвестирани в резерва.
Промените дават възможност на правителството да взема решение за обновяването на стратегическия запас и да регулира цените на зърното, за да бъдат предотвратени евентуални спекулации.
Ако промените бъдат гласувани сега, реално от следващата година кабинетът ще бъде задължен да осигури стратегически резерв, поясни Костов. Той припомни, че изискването за поддържане на такъв резерв е отпаднало от закона през 2005 г.
През последните седмици се наблюдават спекулации с цената на олиото и дизела, добави Михаил Михайлов - съавтор на законовите промени.
