Общата задлъжнялост на нефинансовите предприятия, в това число и междуфирмената, през 2011 г., расте с 5,2 милиарда лева спрямо предходната година и достига до 163 млрд.лева.
Расте просрочената част от тази задлъжнялост, която вече е близо 80%.
Това съобщи на пресконференция Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК).
Данните са от най-новото годишно изследване на фирмената и междуфирмената задлъжнялост, което БСК прави за десета поредна година.
Според камарата потискащият ефект за бизнеса от задлъжнялостта през 2011 г. се изразява в непостигнат допълнителен растеж на БВП на България от 1,5 - 1,6%.
Сред положителните промени от камарата отчетоха факта, че темповете на ръста на корпоративната задлъжнялост вече спадат.
В единица БВП размерът на задълженията намалява спрямо предишни години, каза Колев. Търговията, операции с недвижими имоти, строителство са сред секторите с най-голяма задлъжнялост.
Задълженията на бизнеса към персонала през 2011 г. нарастват с 420 млн. лв. и достигат до 1,9 млрд. лв.
Според изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев просрочените задължения определят неясно бъдеще за част от българската икономика.
Най-потърпевши от проблема със задлъжнялостта са дружества с от 30 до 250 персонал,
където се наблюдава най-голямото закриване на работни места и фалити. Те нямат достатъчно ресурс, за да посрещнат тези задължения и изход за тях са съкращения или закриване на производства.
Микробизнесът на основата на вътрешен ресурс на семействата продължава да оцелява, каза Данев.
През 2011 г. задлъжнялостта на държавата към бизнеса е около 377 млн. лева, от които 170 млн. лева са на държавния бюджет и около 207 млн. лева на общините към бизнеса, показва справка на камарата.
Към септември 2012 г. задълженията на държавата намаляват до 287 млн. лева, от които на държавния бюджет са 111 млн. лева, а на общините 176 млн. лева
Анкета на камарата сред нейни членове показва, че и през 2012 г. се запазва високата задлъжнялост.
Диспропорцията между задлъжнялостта на държавата и бизнеса се разширява, нараства броят на фалитите на средните фирми. Това тежко финансово състояние рефлектира и върху обемите на българския износ на международните пазари, смята Данев.
Той препоръча за преодоляване на проблемите със задлъжнялостта да се ускорят процедурите по несъстоятелност, да не може да се обявява несъстоятелност със задна дата, за което има предложение в парламента.
От камарата предлагат да се забрани със закон обявяването на обществени поръчки със забавено плащане и коректно транспониране на ресорни евродирективи, които регламентират невъзможността за отложеното плащане.
Други мерки за преодоляване на проблема със задлъжнялостта е да се приватизира дейността по връчването на призовките, преструктуриране на тарифите за правораздаване, нотариални услуги и дейността на съдия-изпълнителите, защото високите им стойности лишават бизнеса от правораздаване, оскъпяват стойността на кредитите и при ликвидация на собственост - утежняват процедурите.
Ръководството предлага да се изгради клирингова къща, да има публичен регистър за задълженията на ДДС и акцизи на държавата, в обществените поръчки да има арбитражни клаузи.
Като пропуск камарата посочи и липсата на регистър за поземлената държавна собственост и обекти, подлежащи на продажба, чието създаване е заложено в приетите от Министерския съвет антикризисни мерки.
