Дипломатите в Европейския съюз се опитват да постигнат споразумение по нов договор за по-строги бюджетни правила в еврозоната и в други участващи страни.
Все още обаче има препятствия пред постигането на споразумение на фона на усилията да бъдат смекчени някои от мерките, информира Ройтерс.
Окончателният проект на договора трябва да бъде готов днес и европейските политически лидери да го разгледат, съобщи ирландският премиер Енда Кени.
Очаква се всички страни от ЕС без Великобритания да подпишат този пакт, когато на 30 януари лидерите се съберат на среща в Брюксел.
Подготвителните преговори обаче приключиха миналата седмица с все още непреодолени различия и недоволство на Европейската централна банка (ЕЦБ) от посоката на разговорите.
Какво цели да направи пактът?
Основното в договора е прокарването на правило за широко балансиран бюджет, според което страните не трябва да харчат повече, отколкото изкарват от данъци и други приходи в средносрочен план.
Договорът определя лимит на дефицита от 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) в структурно изражение.
Пактът ще даде възможност на страните участнички да сезират Съда на ЕС, ако преценят, че правилата се нарушават.
Очаква се споразумението да задължи държавите да транспонират правилото за балансиран бюджет в националните си конституции, макар че има известна свобода на действие.
Ще работи ли?
Много от текстовете в новия пакт вече са част от съществуващото законодателство на ЕС.
Неотдавна Европейската комисия получи по-големи правомощия да санкционира силно задлъжнели страни от еврозоната, които не се справят с финансите си, припомня Ройтерс.
Предвижда се пактът да засили тези правомощия чрез включването на Съда на ЕС като продължение на неотдавнашна инициатива Европейската комисия и еврокомисарят за икономическите и валутните въпроси Оли Рен да получат по-централна роля.
Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче е обезпокоена, че новият договор се подрива от "клауза за бягство", която ще позволи на страните да отменят фискалните правила в случай на извънредни икономически обстоятелства.
Защо е обезпокоена ЕЦБ?
Колкото е важно спечелването на благословията на Германия, толкова важно е и да бъде убедена ЕЦБ, че пактът бележи нова страница на по-тясна икономическа координация сред 17-те страни, използващи еврото - икономически съюз, укрепващ валутния съюз.
В преговорите с националните дипломати в Брюксел миналата седмица ЕЦБ отправи поредица от препоръки за "затягане" на договора, съобщи европейски представител.
Пред германски вестник Йорг Асмусен, член на управителния съвет на ЕЦБ, предупреди, че пактът е смекчен. Той заяви, че разхлабването на правилата за разходите при извънредни обстоятелства е равнозначно на "значително разводняване".
Смекченият тон, с който на държавите се нарежда да впишат новите правила в конституциите, също е повод за безпокойство.
Какви са другите препятствия?
Някои държави се безпокоят, че Германия и Франция ще използват новия договор, за да прокарват други политически цели. Мнозина се тревожат, че договорът ще бъде използван, за да се положат основите на обща европейска данъчна политика - амбиция на Германия.
Това би ощетило страни като Ирландия, която привлича мултинационални компании с ниските си данъци.
Ще убеди ли договорът финансовите пазари?
Малко вероятно е сам по себе си договорът да възстанови доверието на пазарите, а и прекалено дълъг дебат или забавяне могат още да подкопаят слабите нагласи.
Очаква се пактът да влезе в сила на 1 януари 2013 г., след като 12 държави го ратифицират.
Вниманието на инвеститорите е насочено повече към това дали приемането на договора склонява Германия да предложи още финансова помощ на еврозоната, може би чрез емитиране на общи облигации във валутния съюз.
