В много райони на Северна България запасите от влага, натрупани през есенно-зимния сезон, вече достигат над 300 литра на квадратен метър, а в южна част на страната валежите са между 250-300 литра на кв. м, съобщава за БТА зам.- директорът на Добруджанския земеделски институт ст. н. с. д-р Николай Ценов.
Според експерта водните запаси превишават с около 30-50 литра на кв. м средностатистически данни и засега има предпоставки за добра реколта. Земята все още поема това, което природата дава.
В Добричкия регион влагата вече е на два метра дълбочина в почвата, така че, ако настъпи засушаване през лятото, слънчогледът и царевицата няма да страдат през вегетационния период.
Топящият се сняг създава проблеми в земеделски масиви, разположени в ниски, водосборни места. Ако в такива райони водата се задържи повече от две седмици, посевите ще се удавят, коментира селекционерът.
Той предупреждава, че наводнени земеделски земи, на които е предвидено да се засеят пролетни култури, могат да останат неизползваеми до май-юни, а във водосборните места нищо чудно водата да се дръпне чак през лятото. Още повече че прогнозата за април е да бъде по-влажен от обичайното.
Времето трябва трайно да се затопли, влагата да се изпари, за да може техниката да навлезе в масивите, пояснява д-р Ценов. Според него обаче наводнените земеделски земи в страната едва ли надвишават 1% от всички обработваеми площи.
Тази стопанска година носи много изненади и многото влага създава потенциална опасност от зарази по пшеницата, смята ентомологът Христо Контев. Стопаните трябва да бъдат особено бдителни как се развиват полетата със засетите още през септември пшеници.
Сеитбата на слънчогледа обичайно започва след 15 април и все още е рано да се каже дали кампанията може да закъснее, смята селекционерът по маслодайната култура Александър Писков от Добруджанския земеделски институт. Падналите валежи през зимата са изключително благоприятен фактор за пролетните култури, категоричен е и той.
Източник: БТА
Последвайте ни
