Трябват различни мерки срещу сивата икономика

Скритата икономика остава сериозно предизвикателство за финансовата и икономическа политика на страната.

Това е едно от заключенията на последната публикация на Центъра за изследване на демокрацията - "Динамика на скритата икономика в България по време на криза", изготвена с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт".

Започналото съживяване на официалната икономическа дейност през април 2010 г. доведе до леко покачване на равнището на скритата икономика, се посочва в публикацията.

Тази тенденция продължава през 2011 г., като очакванията са да се върне към дългосрочния тренд на спад едва през 2012 г.

Анализът на мерките за нейното ограничаване, предприети от българското правителство през последните пет години, дават основание на експертите на центъра да препоръчат, че е необходимо да бъде възприета официална оценка на размера и проявленията на скритата икономика, която да послужи за коригиране на макроикономическите и фискалните показатели на правителството на национално равнище и пред партньорите на страната в ЕС.

На тази основа правителството трябва да представи адекватни мерки за ограничаване на негативните ефекти от скритата икономика в 3-годишна рамка.

Според експертите на центъра административно-контролните мерки могат да имат само временен и ограничен възпиращ ефект.

Много по-голямо влияние върху скритата икономика имат бизнес конюнктурата и структурните характеристики на националното стопанство.

Затова от центъра препоръчват да се търси по-широко въвеждане на финансово-икономически лостове за въздействие.

Например увеличаването на акцизните ставки за цигарите през 2010 г. на практика обезсмисли действията по затягане на контрола върху контрабандните канали в страната, като повиши неимоверно икономическата мотивация за нелегална търговия с този акцизен продукт, се посочва в публикацията.

Авторите на анализа препоръчват да се даде предпочитание на позитивни (стимулиращи), а не на негативни (наказателни) мерки за ограничаване на скритата икономика.

Равнището на неспазване на регулациите в българската икономика е толкова голямо, че прилагането на наказателни мерки води до разпиляване на усилията на контролните органи, повторяемост на нарушенията, засилване на корупционния натиск върху икономическите субекти и повишаване на стимулите за укриване на икономическата дейност, смятат анализаторите.