БДЖ (BDZ.bg) не може да изплати дългосрочните заеми от 550 млн. лева заради години на лошо управление, рецесията и закриването на металургичния завод "Кремиковци", който беше един от големите клиенти, пояснява българският министър.
Най-бедната страна членка в ЕС се нуждае от ремонт на осеяните с дупки пътища, жп линиите и автобусния транспорт, за да привлече толкова необходимите чужди инвестиции в сектори като туризма, се отбелязва в материала.
Министерството на транспорта е изготвило пакет от реформи и план за преструктуриране на дълговете на БДЖ, които трябва да бъдат приложени до 2014 г. и може да превърнат оператора, в който работят над 14 хил. души, в печеливш бизнес, посочва Цветков.
По думите му "никой няма да даде пари на железници, които не са били реформирани, така че предлагаме реформи в замяна на заем".
България води преговори със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за отпускането на заем от 200 млн. евро. Страната изготвя и план, включващ съкращаване на работни места, по-стриктна бюджетна дисциплина и ограничаване на ненужните разходи.
Капиталният ремонт на българските железници беше отлаган години наред и количеството на транспортираните от БДЖ стоки спадна с 39,5% през 2009 г., след като голяма част от металургичните, текстилните и строителните компании прекратиха дейностите си, се припомня в материала.
Пътническият трафик също е спаднал със 7,1% на годишна основа. Над половината от пътническите вагони са над 20-годишни, а според експертите БДЖ има нужда от 2,6 млрд. лева за подобрения и модернизация.
София възнамерява също да използва част от 11-те млрд. евро, предоставени от ЕС на страната до 2013 г. за възстановяване на остарялата жп и пътна инфраструктура.
Най-голям приоритет има железопътният маршрут от столицата София до черноморския град Бургас, който позволява на влаковете да пътуват при максимална скорост от 160 км/ч и ще бъде завършен до края на 2013 г. Цената на проекта възлиза на 530 милиона евро.
България се надява най-накрая да приключи и изграждането на мост за 226 млн. евро до Румъния през река Дунав, дълго отлаган проект, който се превърна в символ на това колко бавно се върши работата на Балканския полуостров, отбелязва Ройтерс.
Проектът е частично финансиран от програма на ЕС, която изтича тази година, а Румъния и България помолиха за удължаването й.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
