Огромният мащаб на корупцията в света, която се проявява чрез подкупи, картелни споразумения и незаконно въздействие върху държавната политика, струва милиарди долари годишно и пречи на устойчивия икономически растеж.
Това се отчита в най-новия доклад на неправителствената организация "Транспарънси интернешънъл" (Transperancy.org) - Global Corruption Report 2009.
Според документа корупционните практики имат разрушителна сила, която подкопава свободната конкуренция,
сдържа икономическия растеж и в крайна сметка пречи на бизнеса
Само през последните две години компаниите са платили милиарди долари като глоби за корупционни практики.
Последиците на корупцията се разпростират от ниския морал на персонала до загубата на доверие сред клиентите, както и на бъдещи бизнес партньори.
Корупцията в световен мащаб е действала като катализатор за глобалната финансова криза и ако бизнесът и правителствата по света не се ангажират по-сериозно с изкореняването й, рецесията би могла да се повтори, смятат от "Транспарънси ".
Според доклада обаче добрата новина е, че именно кризата и последвалата от нея несигурност е
накарала бизнеса да търси по-прозрачно поведение
В документа се посочват множество случаи на мениджъри, мажоритарни акционери и други вътрешни за компаниите лица, които са злоупотребили с властта си за лична облага, за да навредят на собствениците, на инвеститори, на служители и на обществото като цяло.
В развиващите се страни и страните в преход компаниите преговарят с корумпирани политици и правителствени служители, давайки подкупи, които според оценките възлизат на до 40 млрд. долара годишно, отбелязват авторите на доклада на "Транспарънси интернешънъл".
Според проучвания, направени от експертите на организацията, при анкета половината от изпълнителните директори на компании посочват, че
корупцията увеличава прогнозираните разходи с минимум 10 на сто
В крайна сметка тези, които плащат цената на корупцията, са гражданите - потребителите в света годишно плащат допълнително над 300 млрд. долара, заради дейността на близо 300 международни картела, разкрити между 1990 г. и 2005 година.
От европейските държави изследвани в доклада са: Австрия, Армения, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Литва, Полша, Румъния, Русия, Финландия, Франция, Унгария, Швейцария.
България е анализирана в контекста на държавите от Централна и Източна Европа
В сравнение с Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Сърбия у нас най-много хора посочват, че корупцията е обичайно явление и често се налага да дават подкупи, за да получат разрешения или документи от властите.
Най-много хора в България - 53,8 на сто от анкетираните, са посочили подкупите в обществените поръчки, като 2/3 от тях са се сблъскали лично, а останалите са чули от медиите или от познати.
Над 1/3 от запитаните твърдят, че отражението на корупцията върху бизнеса им е голямо. Подобна е ситуацията единствено в Сърбия.
За изминалата година корупционният индекс на България се е
влошил с цели осем позиции - страната е паднала от 64-о на 72-ро място
Така България е в една група с Китай, Македония, Мексико, Перу, Суринам, Свазиленд и Тринидад и Тобаго.
Румъния е с близки показатели, докато останалите страни от ЕС са значително по-напред в класацията. На върха по липса на корупция са Дания, Нова Зеландия и Швеция, докато Ирак, Мианмар и Сомалия са на обратния полюс.
В Румъния се наблюдава "драстичен спад на неподкупността" в държавния сектор, сочи документът на "Транспарънси".
В националния си доклад за корупцията в периода между юни 2008 г. и септември 2009 г. организацията посочва, че през второто шестмесечие на 2008 г. не е бил постигнат напредък в областта на правосъдието и борбата с корупцията.
Докладът отбелязва още, че 2009 г. е била белязана от политически решения, които "рушат националната система на неподкупност и допринасят за повишената податливост на държавния сектор към корупция" - развитие, което според организацията е без прецедент от началото на преговорите за присъединяване на Румъния към ЕС.
Сред основните проблеми в страната "Транспарънси" посочва "политизирането на държавните служби" и назначенията на отговорни постове "по политически критерии".
Докладът отбелязва още, че новите наказателен и граждански кодекс на страната са били приети "авторитарно и при липсата на каквато и да било прозрачност".
