Паднало ли е качеството на българския мед?

Б�г �гарският мед е уникален по своето качество и богатството на полезни съставки и аромати, коментира за БТА д-р инж. Цачо Присадашки от Националната асоциация на пчеларите професионалисти.

Той реагира на отправеното към бранша обвинение, вкл. от държавни чиновници, че с подема на пчеларството у нас пада качеството на меда: " Това в никакъв случай не е масово явление и не може да се хвърлят ей така приказки".

През последните 5-6 години пчеларството в България е в подем, но същевременно се понижи качеството на пчелния мед, смята Николай Маринов, директор на ГД "Земеделие, гори и поземлени отношения" в Министерството на земеделието и храните.

Той изрази мнението си на международното изложение "Пчеларство" в Плевен, като уточни, че има достатъчно информация в негова подкрепа, а големите преработватели знаели за какво говори.

"Навлязоха много нови хора в бизнеса, а може и някои от старите да са изкушени - някои от незнание, други от лакомия, възможно е да са прекрачили границите.

Знаете приказката, че "на една каца мед и една лъжица катран е достатъчна", коментира ситуацията Присадашки.

Като цяло обаче специалистът не е склонен да се съгласи с това твърдение, като се аргументира с географските и климатични дадености на страната ни.

Пролет е и след дни цялата природа ще се обсипе с цветовете

на медоносните растения. Сред тях са огромното разнообразие от овощни видове, които виреят у нас - череша, вишна, слива, круша, праскова, ябълка, орех.

Климатът и географското разположение на страната ни благоприятстват още видове като върба, топола, бреза, репко, рапица, конски кестен, глухарче, градинска ягода, малина, явор, мекиш и др.

Не на последно място е огромното разнообразие на билки в България. Всички те отделят обилно нектар и цветен прашец. Всичко това благоприятства за качествата на българския мед, категоричен е експертът.

Българският държавен стандарт (БДС) за меда е създаден в началото на 70-те години и е бил по-строг, отколкото европейският, коментира председателят на националния браншови пчеларски съюз Ганчо Ганев.

В страната все още се работи по него и затова няма големи проблеми при износа за Европа.

Според специалиста поради тази причина няма нужда от създаването на нов БДС за меда от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а важното е да се спазва сегашният.

Наредбата за етикетирането на меда задължава производителите да обозначават стриктно съдържанието на

фруктоза или глюкоза, което означава, че този продукт не е мед

Понякога този надпис е със съвсем малки букви, но все пак го има, отчитат от бранша. Това подлежи на контрол от БАБХ.

Най-консумираният у нас мед е билковият пчелен мед заради по-ниската цена от останалите видове. Българинът предпочита още акациевият, лавандуловият, липовият мед, които са по-скъпи заради по-трудния начин на добиване.

Въпреки че производството на пчелен мед през 2010 г. е увеличено до 12-13 хил. тона, потреблението му не е нараснало и сме на едно от последните места в Европа по консумация, твърди Цачо Присадашки.

Увеличен е и износът през миналата година с 1500 т, като в Европа сме реализирали около 7700 т. Основният пазар (с 2-3 хил. тона) за нашия мед е Германия.

Докато по статистика българинът яде средно по около 400-500 г мед на година, то един германец яде над 1 до 2 кг годишно от чудодейното средство за здраве и дълголетие.

Потреблението на мед у нас също така има сезонен характер - логично се повишава през зимата и спада през лятото. Малко хора знаят, че медът е и

най-доброто лечебно средство за борба с пролетната умора

Българските пчелари търпят големи загуби и 2/3 от тях не могат да покрият разходите си, твърди Присадашки.

За да се повиши ефективността и да се спаси българското пчеларство, като първа мярка той предлага премахване на всякакви данъци за бранша и връщане на осигуровките на нивата от началото на 2010 г.

Сред останалите предложения са снабдяването с безакцизна захар, преференциални цени за качествени пчели майки, разширяване на медоносната растителност у нас с големи площи дървесни видове.

Много важна мярка за спасяване на бизнеса обаче специалистът вижда в масовата кампания за рекламиране на пчелните продукти както сред подрастващите, така и сред по-възрастното население.

Повишаването на средната годишна консумация на мед от 0,5 кг на човек до 2 кг ще доведе до значително повишаване на здравния статус на населението, а оттам и до намаляване на разходите за здравеопазване, убеден е дългогодишният производител.