Нели Костадинова - една успяла българка

Б�г �гарката Нели Костадинова се възползва от свободата след 1989 г., за да постави ново начало на живота си в Германия и да успее, съобщава германското онлайн издание karriere.de, което публикува портрет на 54-годишна бизнесдама.

Успехът на Костадинова не е обичайна история, но не е и вариант на приказката за миячката на чинии, която става милионерка.

Българката искала "да бъде някой" в чужбина, въпреки че вече е била някой в родината си. След политическите промени през 1989 г. Костадинова, която тогава работи като журналист, напуска България, за да опита в Германия.

Днес тя ръководи собствена просперираща компания в Кьолн - "Лингва-уърлд" (lingua-world.de), която годишно отчита милионни печалби.

Родената в Перник Нели Костадинова е учила славистика и журналистика, омъжила се за мъж от Поморие, от когото има големи син и дъщеря - днес около 30-годишни, правила вестниче в балканското село Руен. По-късно работила в културния отдел на софийско издание.

След промените в края на 1989 г. се озовава в Германия със стипендия на Фондация "Конрад Аденауер". Задачата била да подготвя публикации за Германия в български медии.

Избрала да пише за културата като политика. Изследвала опита на Баден-Вюртемберг като един от най-развитите провинции в Германия. В Щутгарт интервюирала премиера й Лотар Шпет. Срещнала се и с Ангела Меркел, която през 1991 г. също е министър, и с известната феминистка Алис Шварцер. Говорила с тях на английски, защото в началото не знаела и дума немски.

После инвестирала в себе си - учила немски език в Кьолн, пишела като автор на свободна практика за големите вестници "Велт" и "Франкфуртер алгемайне цайтунг", написала туристически пътеводител за България, превеждала на съдебни заседания, за полицията, в болници.

През 1996 г. се омъжила втори път - за германец, а през 1997 г. започнала собствен бизнес с малка компания за преводи, която постепенно разработвала.

Сега вече има 15 филиала в цяла Германия. Услугите, които предлага, обхващат всичко, свързано с езиците. В базата й данни има близо 10 000 преводачи на свободна практика, които се занимават в преводи във всички области, предлага преводи на 180 езика.

За превод на документ получава 50 евро, дневният хонорар на устен преводач в момента е 700 евро, а когато на немски трябва да бъде преведена книга, писана на английски в Индия, тогава хонорарът може да достигне 400 хил. евро.

Компании като TUV , "Цайс" (zeiss.com) или "Щрабаг" (strabag.com) се обръщат към бюрото за превод на публикации в японски, руски или испански списания.

Търсят ги и университетски специфични издателски проекти. Не всеки преводач би се заел с текст за флората и фауната в Африка, завършва публикацията в karriere.de.