Става въпрос за възможността трезорите да актуализират едностранно лихвените условия, т.е. цената на кредита. От това страдат всички - и физическите лица с жилищни и потребителски заеми, и бизнесът, подчертава Данев.
Председателят на БСК предлага
да се изключи от договорите възможността за едностранна промяна на клаузите.
А формирането на лихвения процент да става по ясни общодостъпни показатели.
Той напомня, че в договорите се записва, че в зависимост от условията във финансовата система и пазарната ситуация могат да се променят лихвите по кредита. Въпреки, че е имало натиск за премахване на тази спорна клауза, банките успяха да защитят позицията си, че това са договорни отношения.
Банките набират средства от спестителите и ги дават на инвеститорите. Институцията трябва да оцени риска на всеки клиент, но точно това банките не правят. С наложената практика за промяна на лихвите "по всяко време" те де факто отказват да оценят риска, пише Божидар Данев.
Според него това е странно предвид решението на правителството от м. г. да гарантира депозити до 100 хил. лв. или равностойността им в евро. Рискът за влоговете почти отпадна, а това не се отрази изобщо върху кредитната политика.
„Приемам за коректна позицията на банките да оскъпят новите кредити в условията на финансова криза, но не мога да приема за морална позицията еднократно да променят условията по вече отпуснати кредити. По този начин те правят риска за бизнеса абсолютно непрогнозируем и застрашават икономиката.
Банките трябва да са наясно, че ако една брънка в обществото не работи, цялата система е в опасност", пише председателят на БСК.
Едностранната промяна на цената на кредита ще доведе до много необслужвани заеми.
Размерът на лошите кредити ще нараства и когато достигне критично ниво, ще се върне като бумеранг в банковите централи. Защото каквото и да е обезпечението по кредита, трезорите няма да могат да си върнат парите в пълен размер заради спада в цените на имотите.
Нещо повече - може да се заформи лавина от нов спад на цените. Защото появата на пазара на още и още имоти ще задълбочи срива при имотите. Ще се разбият сектори като строителството и финансовото посредничество. Ще излязат предприятия на пазара, за които няма да има купувачи, се казва по-нататък в статията във в. „Труд".
След като напомня, че банките нито могат да станат дилъри на недвижими имоти, нито могат да управляват предприятия, Данев отбелязва, че във финансовата система вече тлее проблем - отчита се нарастване на преструктурираните заеми, които са нищо повече от едни
бъдещи лоши кредити.
„От края на 2008 г. бизнесът и гражданите търпят съществени загуби на своите ресурси, почти не останаха фирми на печалба. А всички трезори у нас са печеливши. Печалбите са им намалели само като функция на спадналите обороти", пише Данев.
И подчертава, че банките трябва да поемат риска, както бизнесменът поема риска дали ще реализира продукцията си. Трябва да участват в споделянето на риска, ако искаме обществото и икономиката да вървят напред. Всеки трябва да поеме част от негативите на кризата.
Сега банките се държат като недосегаеми, седят като в Обетована земя, а бюджетът, потребителите и бизнесът понасят поражения.
Божидар Данев дава такъв пример: „Ще им бъде ли приятно на банките, ако от енергото им поднесат условие: "Днес ще ви доставим ток, но утре няма да можем." Или ако рекат да им го спират по три пъти дневно.
След като описва практиката по света, където обикновено лихвеният процент по кредитите е двураменен, Данев подчертава, че не е логично банките да аргументират поскъпването на кредита с опасение от бъдещ скок на лошите кредити.
Защото със своите действия те предизвикват увеличение на лошите кредити, вместо предварително да оценят проекта и да поемат своята отговорността.
Данев задава няколко въпроса:
- В колко страни в Европа има подобни клаузи за едностранно вдигане на лихвите?
- Някога банките да са вдигали едностранно лихвените проценти по депозитите?
- Някога да са намалявали едностранно лихвените проценти, когато търсенето на паричен ресурс не е толкова голямо?
И заключава: „Ако не искат в бъдеще да страдат, нека нашите банки да станат оценители на риска при отпускане на кредитен ресурс. Без кредит икономиката няма да тръгне."
Източник: "Труд"
Последвайте ни
