Британският икономически всекидневник "Файненшъл таймс" публикува обзорна статия за България под заглавие "По криволичещия път към стабилността".
Сравнете ставащото в България със ситуацията в нейните съседки - икономическа криза в Гърция, растяща безработица в части от бивша Югославия, политически смут в Румъния - и ще изплува едно изречение: "Ние сме абсолютен остров на стабилността", казва президентът на страната Росен Плевнелиев, пише авторът на статията Нийл Бъкли.
Това твърдение се изказва от мнозина високопоставени български представители и в него има истина. Макар и икономиката да се сви с 5,5% в световната рецесия от 2009 г., за разлика от съседните Сърбия, Румъния и Гърция,
България нямаше нужда от международен финансов спасителен план
Оттогава тя е имала 13% тримесечия на икономически растеж, макар и слаб. С един от най-ниските бюджетни дефицити и държавни дългове в ЕС, България е една от само три страни заедно с Финландия и Дания, които покриват изцяло Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, отбелязва "Файненшъл таймс".
В страната не е имало масови улични демонстрации срещу строгите бюджетни икономии, макар и да са се организирали отделни протести по конкретни проблеми.
Подкрепата за правителството на премиера Бойко Борисов е спаднала от идването му на власт през 2009 г. с предизборна програма за борба с корупцията. Допитванията обаче сочат, че на парламентарните избори, които ще се произведат през юни или юли догодина, това може да се окаже първото правителство в посткомунистическата история на България,
което да е преизбрано за втори мандат,
пише Нийл Бъкли.
"Не може да подценявате харизмата му. Рейтингът му е висок. Хората му имат доверие", казва за бившия полицейски началник и носител на черен пояс по карате Борисов Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията.
Под повърхността на стабилност обаче дебне недоволство за състоянието на демокрацията, за това колко още трябва да се направи в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и за нуждата от значителни реформи за укрепване на перспективите за растеж.
България остава най-бедната страна в ЕС с най-ниска средна заплата
С помощта на фондовете на ЕС, които страната управлява по-умело, правителството запази усещането за напредък въпреки бавния растеж след кризата и необходимостта от ограничаване на държавните разходи.
То построи метро в София и започна изграждането на автомагистрали и модернизирането на железопътни линии. При управлението на известния скулптор Вежди Рашидов, когото Борисов направи министър на културата, страната за пръв път от 80-те години модернизира театри и отвори нови музеи, отбелязва "Файненшъл таймс".Който и да спечели изборите догодина ще се изправи пред големи предизвикателства, за да гарантира, че България ще се възползва в пълна степен от по-значително подобряване на икономиката на ЕС и за да осигури нужния растеж за стопяване на изоставането от по-богатите членки на ЕС, пише вестникът.
Започнахме да изпълняваме мечтите на българите за по-добри пътища и инфраструктура - както в София, така и в останалата част на България, цитира изданието министър-председателя Борисов.
Въпреки това в Западна Европа съществува усещането, че страната - заедно със съседката си Румъния, е
била допусната да се присъедини към ЕС, преди да е направила достатъчно
за справянето с корупцията и организираната престъпност. Притеснителни са обвиненията, че страната прави стъпка назад и в други сфери.
Фактът, че популярността на Борисов и неговата партия ГЕРБ не са пострадали особено, може да се дължи не само на харизмата му и новите пътища, твърдят опонентите му.
Голямо значение имат и твърде благоразположените медии, значителна част от които са в ръцете на хора, лоялни към кабинета. Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус писа до Борисов през октомври, запознавайки го с притесненията си за свободата на медиите в страната.
Бившият български Еврокомисар Меглена Кунева, която наскоро основа своя партия, казва, че политически страната върви назад. "Бях главен преговарящ с ЕС, вярвайте ми,
ако България трябваше днес да договаря членството си, нямаше да успее",
казва тя.
Георги Кадиев, кандидат за кмет на София от левицата, основната опозиция на ГЕРБ, е съгласен с това. "Най-големите проблеми на България по време на преговорите бяха по Глава 24 - Правосъдие и вътрешен ред. Не мисля, че България би могла да затвори тази глава днес", казва той.
Борисов отхвърля подобни критики. "България е №1 по свобода на словото. Имаме 240 медии, ако не и повече. Всеки може да казва и пише каквото си иска", заявява той.
Има и такива, които смятат, че Борисов е хванал здраво властта, като назначава лоялни хора и използва възможностите на миналото си като полицейски шеф.
Евгений Дайнов, професор и граждански активист, казва, че дълги годни българската демокрация е била само като фасада. Тази фасада все още отразява действителността, но днес на всичко отгоре, имаме първия организиран опит да се създаде личен режим на управление", казва той.
Показателно за това как нещата се случват, е станалото с номинацията на съдия Венета Марковска за Конституционния съд. Макар името й да не бе съвсем чисто, тя беше номинирана от парламента и се смяташе, че се ползва с подкрепата на ГЕРБ.
Европейската комисия, без персонално да я назовава, запозна София със своите притеснения и заплаши с нов спешен доклад. Тогава президентът Плевнелиев, член на ГЕРБ, в крайна сметка успя да блокира встъпването на Марковска в длъжност.
Опозицията предупреждава за евентуални опити вотът догодина да бъде манипулран. Тя твърди, че местните избори миналата година са били най-мръсните от доста време.
Много наблюдатели, вкл. и Евгений Дайнов, смятат, че сравнително добре развитото гражданско общество няма да позволят това да се случи.
Който и да спечели изборите догодина обаче
ще се изправи срещу голямо предизвикателство -
да направи така, че България да се възползва от подобряването на положението в Европа и да осигури нужния ръст, който би помогнал на страната да настигне по-богатите членки на ЕС.
А и дори президентът Плевнелиев признава, че страната се нуждае от сериозни реформи в пропукващата се здравна и образователна система.
Истински напредък с върховенството на закона също е нужен, не само за да се отговори на очакванията на ЕС и обикновените българи, но също и за да се привлекат повече чуждестранни инвестиции.
Проблемът на правителството не е в многото власт, казва Първан Симеонов от "Галъп", а в това, че тази власт не се използва за големи реформи. Управлението е често "ден за ден, дори час за час."
"Файненшъл таймс" публикува поредица статии за България, посветени на управлението, инвестициите, автомобилостроенето, премиера Бойко Борисов, енергетиката, икономиката като цяло, винарството, книгоиздаването и инфраструктурата.
В материала "Управление - политиците водят борба за излизане от сянката на Европа" вестникът извежда на челно място разочарованието у българите, че шест години след влизането им в ЕС има разминаване между очакваните изгоди от членството и конкретните придобивки.
Разбира се и на Запад може да се чуе, че на София твърде рано е било предоставено членство, и че доближаването й до европейските стандарти на управление е колебливо.
В материала се посочва, че България охотно подкрепя по-нататъшното разширяване на ЕС на Балканите, но се отбелязва, че отношението между София и Скопие са по-хладни поради отношението на македонските власти към българското малцинство.
"Файненшъл таймс" припомня доклада на Европейската комисия от юли, в който се посочва, че в България е имало присъди по някои важни наказателни дела, но е имало и няколко оправдателни присъди по други знакови дела, за които "в публичното пространство е имало очаквания за осъдителни присъди".
В специалния материал за инвестиции се констатира, че след временния бум от 2005 до 2009 г. преките чуждестранни инвестиции в България са спаднали до нива, които "не са толкова неестествени за икономика с такъв относително малък размер".
Случи се и нещо по-обещаващо, продължава финансовият всекидневник, инвестициите се прехвърлиха от недвижимите имоти и строителството към по-плодотворни дейности, които с времето ще тласнат напред конкурентоспособността на страната и ще модернизират нейната промишленост.
В статия за разположението на силите на вътрешнополитическата сцена в България вестникът констатира, че шест месеца преди следващите парламентарни избори управляващата партия ГЕРБ е водеща сила, а премиерът Бойко Борисов "запазва популярността си на фона на скептицизма в обществото".
Борисов черпи силата си от успеха на България в борбата й с обхваналата Европа рецесия и дългова криза, като страната му не е изпитала на гърба си турбуленциите, засегнали съседните Гърция и Сърбия.
В статията за състоянието на българската икономика като цяло коментаторът от "Файненшъл таймс" изтъква, че някои западноевропейски страни - и то отдавнашни членки на ЕС - биха били щастливи да имат макроикономически показатели като тези на България.
Но икономистите все още си задават въпроса как България ще се възстанови, когато европейската икономика започне да расте, пише вестникът и привежда мнението на експерт, че динамиката на възстановяване на българската икономика е далеч по-малка от статистически очакваната.
Обзорът за инфраструктурата отбелязва, че България има амбицията да стане транзитен възел в трафика между Европа и Близкия изток, но появата на високоскоростни влакове до Турция и възстановяването на превоза на товари през занемарените български пристанища по река Дунав са далечна перспектива.
"Файненшъл таймс" отбелязва, че понастоящем България много по-добре усвоява еврофонодовете за изграждане на шосейна и ж.п. инфраструктура, отколкото е правила това в миналото. Посочва се и построяването на ново трасе на метрополитена в София, отчасти с пари от ЕС.
